Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-53/08: Комисия/Австрия, Заключение от 14 септември 2010 г.
Нарушение на задълженията по член 56 ДФЕС (предишен член 49 ЕО) относно свободното предоставяне на услуги
Нарушение на задълженията по член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО) относно свободата на установяване
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/07: Kulpa Automatenservice Asperg, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
Допустимо ли е национално законодателство, което установява държавен монопол върху организирането на залагания върху резултатите от спортни състезания и лотарии, да бъде обосновано с цел предотвратяване на прекомерни разходи за игри и борба с пристрастяването към хазарт, когато липсва съгласувана и последователна политика за ограничаване на хазартните игри, а други видове хазартни игри се предлагат от частни оператори или се рекламират активно от притежателя на монопола?
Задължени ли са държавите членки да признават разрешенията за организиране на хазартни игри, издадени от компетентните органи на други държави членки, така че оператор, лицензиран в една държава членка, да може да предлага същите услуги в друга държава членка без допълнително национално разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/07: Happel, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
Допустимо ли е национален държавен монопол върху организирането на залагания върху спортни състезания, когато в държавата членка липсва съгласувана и последователна политика за ограничаване на хазартните игри, а други видове хазартни игри се насърчават или се предоставят на частни оператори?
Задължени ли са държавите членки да признават разрешения за организиране на хазартни игри, издадени от компетентните органи на други държави членки, така че оператори с такова разрешение да могат да предлагат услуги без допълнително национално разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/07: Kunert, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
Допустимо ли е национално законодателство, което установява държавен монопол върху организирането на залагания върху резултатите от спортни състезания и лотарии, да ограничава свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, когато липсва съгласувана и последователна политика за ограничаване на хазартните игри, а други видове хазартни игри се предлагат от частни оператори или се рекламират активно от притежателя на монопола?
Изисква ли правото на Европейския съюз държавите членки да признават разрешения за организиране на хазартни игри, издадени от компетентните органи на други държави членки, така че оператор, лицензиран в една държава членка, да може да предлага услуги в друга държава членка без допълнително национално разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/06: Winner Wetten, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че национални правни уредби относно държавен монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, които съдържат незаконосъобразни ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, гарантирани от посочените членове, доколкото не допринасят за последователно и систематично ограничаване на дейностите по залагане в съответствие с практиката на Съда (Решение по дело Gambelli и др., посочено по-горе), по изключение могат да продължат да се прилагат за преходен период въпреки предимството по принцип на пряко приложимото общностно право?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия може да се допусне изключение от принципа на предимство и как трябва да се изчисли преходният период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/07: Stoß, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионални държавни монополи в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания като разглежданите в главните производства, които преследват цел за възпрепятстване насърчаването към прекомерни разходи във връзка с игри и за борба срещу пристрастяването към тях, доколкото:
i) органите на съответната държава членка не са в състояние да докажат наличието на изследване относно пропорционалността на посочените монополи, извършено преди въвеждането на последните;
ii) тази цел може да бъде постигната и чрез контрол, целящ да гарантира спазването от надлежно упълномощените частни оператори на правилата относно видовете залагания, методите за търгуване и за реклама, при който същевременно се накърняват в по-малка степен прогласените в Договора свободи;
iii) посочените монополи може да не са подходящи за постигане на посочената цел, поради това че националните органи биха се затруднили да наложат действителното им спазване в създадената от интернет транснационална среда;
iv) в конкретния случай е спорно, че така твърдяната цел се преследва последователно и систематично, като се има предвид:
– първо, фактът, че е разрешено провеждането от частни оператори на други видове хазартни игри — като залагания върху резултатите от конни състезания, игри с игрални автомати или казино игри,
– второ, фактът, че участието в други видове хазартни игри, обхванати от същите тези държавни монополи, а именно лотариите, се насърчава от притежателите на посочените монополи посредством активни рекламни кампании, целящи да максимизират приходите от игрите, и
– трето, обстоятелството, че предлагането във връзка с други видове хазартни игри — като казино игри или игри с игрални автомати, инсталирани в игрални зали, кафенета, ресторанти и обекти за настаняване, е предмет на политика на разрастване?
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че разрешенията за организиране на залагания върху резултатите от спортни състезания, които не са ограничени до територията на съответната държава и са предоставени от компетентни публични органи на държавите членки, дават право на притежателя на разрешението, както и на трети упълномощени от него лица, да предлагат и да привеждат в изпълнение разглежданите предложения за сключване на договори и на територията на други държави членки, при това без да е необходимо допълнително национално разрешение за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/08: Carmen Media Group, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
1) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че позоваването на свободата на предоставяне на услуги предполага съгласно разпоредбите на държавата членка, в която се е установил, доставчикът на услуги да може да предоставя услуги и в посочената държава членка (в настоящия случай: ограничение на лиценза за хазартни игри от Гибралтар до „offshore bookmaking“)?
2) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национален държавен монопол при организирането на спортни залагания и лотарии (разкриващи повече от незначителен потенциален риск), мотивиран основно от съображения за борба срещу риска от пристрастяване към игрите, когато в тази държава членка други хазартни игри със съществен потенциален риск от пристрастяване могат да се организират от частни доставчици на услуги и когато различната правна уредба за спортните залагания и лотариите, от една страна, и за други хазартни игри, от друга страна, се основава на различните нормотворчески правомощия на провинциите и на федерацията?
3) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която оставя правото на получаване на разрешение за организирането на и посредничеството при хазартни игри на преценката на органа по издаване на разрешение, дори и когато са налице предвидените в закона предпоставки?
4) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която забранява организирането на и посредничеството при публични хазартни игри по интернет, по-специално когато едновременно с това — било то и само за преходен период от една година — организирането и посредничеството по интернет се допускат при спазването на разпоредбите за защита на непълнолетните и на участващите в игри, с оглед компенсиране съгласно принципа на пропорционалност, за да могат двама организатори на хазартни игри по търговски начин, които до този момент са извършвали дейност единствено по интернет, да се адаптират към начините за предлагане на пазара, допустими според [GlüStV]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/07: Avalon Service-Online-Dienste, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
Допустимо ли е национално законодателство, което установява държавен монопол върху организирането на залагания върху резултатите от спортни състезания и лотарии, с оглед на целта за предотвратяване на прекомерни разходи за игри и борба с пристрастяването към хазарт, когато в същото време липсва съгласувана и последователна политика за ограничаване на хазартните игри, а други видове хазартни игри се насърчават или разрешават на частни оператори?
Задължени ли са държавите членки да признават разрешенията за организиране на хазартни игри, издадени от компетентните органи на други държави членки, така че притежателят на такова разрешение да може да предлага хазартни услуги на територията на приемащата държава без допълнително национално разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/07: SOBO Sport & Entertainment, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
Допустимо ли е национален държавен монопол върху организирането на залагания върху резултатите от спортни състезания, когато в съответната държава членка липсва съгласувана и последователна политика за ограничаване на хазартните игри, по-специално поради това че други видове хазартни игри се насърчават или разрешават на частни оператори?
Следва ли държавите членки да признават разрешения за организиране на залагания, издадени от компетентните органи на други държави членки, така че притежателите на такива разрешения да могат да предлагат услуги и на територията на приемащата държава без допълнително национално разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/08: Neukirchinger, Заключение от 7 септември 2010 г.
1) Трябва ли член 49 и сл. [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма, която за организирането на полети с балон в Австрия изисква от установено в друга държава членка [Германия] лице, което притежава в нея издаден съгласно правния ред на посочената държава лиценз за организиране на търговски полети с балон, да има седалище или да пребивава в Австрия […]?
2) Следва ли член 49 и сл. [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма, която предвижда, че притежателят на лиценз за организирането на търговски полети с балон — който е установен в държава членка, различна от тази, в която е в сила въпросната правна норма, и който е одобрен съгласно правния ред на посочената държава — за да упражнява тази дейност в друга държава членка, трябва да получи нов лиценз, чиито условия за издаване по същество са същите като тези на вече издадения му в неговата страна по произход лиценз, и освен това трябва да има седалище или да пребивава в страната, в която се организират полетите (в настоящия случай Австрия)?
3) Разпоредбите на член 102 във връзка с членове 104 и 106 от [LFG] противоречат ли на член 49 [ЕО], след като на установен в Германия притежател на лиценз са наложени административни санкции поради използването на този лиценз в Австрия и в резултат на това му е отказан достъп до пазара, и доколкото съгласно член 106, параграф 1 от [LFG] такъв лиценз, както и оперативен лиценз, не могат да бъдат получени без установяването на място на стопанска дейност и/или пребиваване, и без регистрирането в Австрия на балон с топъл въздух, който вече е регистриран в Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.