всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Недопускане на дискриминация, основана на гражданство

Недопускане на дискриминация, основана на гражданство

Дело C-203/98: Комисия/Белгия, Заключение от 4 март 1999 г.

Нарушение на член 6 и член 52 от Договора за ЕО чрез изискването икономическите оператори от други държави членки да пребивават или да са установени в Белгия поне една година, преди да могат да регистрират въздухоплавателни средства там.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/97: Konle, Заключение от 23 февруари 1999 г.

1. Следва ли от тълкуването на член 6, член 52 и сл. (част трета, дял III, глава 2) и член 73б и сл. (част трета, дял III, глава 4) от Договора за ЕО и член 70 от Акта за присъединяване (Акт относно условията за присъединяване на ... Република Австрия ... и измененията на договорите, върху които е основан Европейският съюз), че
(а) докато е бил в сила TGVG 1993, ищецът е бил задължен да докаже, че няма да създаде ваканционна резиденция, докато при придобиване от австриец е било достатъчно само декларация по параграф 10, ал. 2, за да получи съгласие от органа по прехвърляне на земя, и му е било отказано съгласие, и
(б) съгласно TGVG 1996, ищецът, дори преди правото му на собственост да бъде вписано в имотния регистър, трябва – както и австрийците сега – да премине през процедура за съгласие, като възможността за ефективно деклариране, че не се създава ваканционна резиденция, вече не съществува и за австрийците,
е нарушено правото на Общността и ищецът е увреден по отношение на основна свобода, гарантирана от разпоредбите на правото на Общността?
2. Ако е така, следва ли Съдът на Европейските общности в производство по член 177 от Договора за ЕО също да реши дали нарушението на правото на Общността е „достатъчно сериозно“ (както е използвано например в решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame)?
3. Ако на въпроси 1 и 2 се отговори утвърдително, нарушението „достатъчно сериозно“ ли е?
4. Спазен ли е принципът за отговорност на държавите членки за вредите, причинени на частни лица от нарушения на правото на Общността, при правилно тълкуване на член 5 от Договора за ЕО, ако националното право за отговорност на държава членка с федерална структура предвижда, че в случай на нарушения, които се дължат на част от държавата, увреденото лице може да предяви иск само срещу тази частна държава, а не срещу държавата като цяло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-172/98: Комисия/Белгия, Заключение от 28 януари 1999 г.

Нарушение на задълженията по член 6 от Договора за ЕО (сега член 12 ЕО) чрез запазване на национално законодателство, което изисква член на управителния орган на сдружение да бъде белгийски гражданин или определен минимален брой членове да бъдат белгийски граждани, за да бъде призната правосубектността на сдружението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-262/96: Sürül, Заключение от 17 декември 1998 г.

1. Допуска ли се турски гражданин, пребиваващ в Германия, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция („Решение № 3/80“), и който притежава само Aufenthaltsbewilligung, да има право, произтичащо пряко от член 3 във връзка с член 4, параграф 1, буква h) от Решение № 3/80, на германски детски надбавки, така че това право да е обусловено единствено от изпълнението на условията, приложими спрямо германските граждани, а не от изпълнението на допълнителните условия, приложими спрямо чужденци, предвидени в първото изречение на параграф 1, алинея 3 от Bundeskindergeldgesetz („BKGG“) в редакцията, публикувана в Официалното съобщение от 31 януари 1994 г. (BGBl. I, стр. 168)
Или, за да се формулира въпросът по-общо: Забранено ли е на държава членка да отказва на турски гражданин, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80, семейни помощи, предвидени в нейното законодателство, на основание, че този гражданин не притежава Aufenthaltsberechtigung или Aufenthaltserlaubnis
2. Явява ли се турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 през периодите, когато съгласно законодателството на тази държава за него се считат за платени задължителни вноски за пенсионното осигуряване за времето, прекарано в отглеждане на дете
3. Следва ли турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, който освен че следва, работи там въз основа на съответно Aufenthaltserlaubnis до 16 часа седмично като случаен работник, да се счита само на това основание за работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 или във всеки случай поради това, че е осигурен по закон срещу трудови злополуки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-274/96: Bickel и Franz, Съдебно решение от 24 ноември 1998 г.

Изискват ли принципът на недопускане на дискриминация, установен в първата алинея на член 6, правото на движение и пребиваване на гражданите на Съюза, предвидено в член 8а, и свободата на предоставяне на услуги, предвидена в член 59 от Договора, гражданин на Съюза, който е гражданин на една държава членка, но се намира в друга държава членка, да има право наказателното производство срещу него да се води на друг език, когато гражданите на приемащата държава се ползват от това право при същите обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-311/97: Royal Bank of Scotland, Заключение от 19 ноември 1998 г.

Допустимо ли е съгласно правото на Общността и по-специално съгласно членове 7 и 52 от Договора, член 109, параграф 1, буква а) от гръцкия Данъчен кодекс за доходите (Закон № 2238/1994, Държавен вестник на Гръцката република № 151A), който прилага данъчна ставка от 40% върху облагаемия доход на чуждестранните дружества и по този начин налага на чуждестранните дружества по-високо данъчно облагане от това на местните дружества, за които се прилага ставка от 35%
С други думи, има ли право гръцката държава да налага такова диференцирано данъчно третиране на чуждестранните дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/96: Gilly/Directeur des services fiscaux du Bas-Rhin, Съдебно решение от 12 май 1998 г.

Явява ли се второто тире на член 220 от Договора за ЕО пряко приложимо?
Следва ли член 48 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредби като тези в членове 13, параграф 5, буква а), 14, параграф 1 и 16 от Конвенцията, подписана в Париж на 21 юли 1959 г. между Френската република и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане, изменена с протоколите, подписани в Бон на 9 юни 1969 г. и 28 септември 1989 г., съгласно които данъчният режим, приложим към граничните работници, се различава в зависимост от това дали работят в частния или в публичния сектор и, когато работят в публичния сектор, от това дали имат само националността на държавата на органа, който ги наема, и режимът, приложим към учителите, се различава в зависимост от това дали пребиваването им в държавата, в която преподават, е за кратък период или не?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-85/96: Martínez Sala/Freistaat Bayern, Съдебно решение от 12 май 1998 г.

Продължава ли пребиваваща в Германия испанска гражданка, която упражнява дейности като нает работник до 1986 г. с няколко прекъсвания и която, като се изключи упражнявана за кратък период през 1989 г. дейност, получава след това социална помощ на основание на Bundessozialhilfegesetz (Федералния закон за социално подпомагане), да има качеството на работник през 1993 г. по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 или по смисъла на член 2 във връзка с член 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71?
Съставлява ли семейно обезщетение, визирано в член 4, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, на което пребиваващите в Германия испански граждани имат право при същите условия като местните граждани съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, парична помощ за отглеждане на дете, отпусната на основание на Закона за предоставяне на парична помощ и на отпуск за отглеждане на дете (BErzGG)?
Съставлява ли социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 паричната помощ за отглеждане на дете, отпусната на основание на Закона за предоставяне на парична помощ и на отпуск за отглеждане на дете (BErzGG)?
В съответствие ли е Законът за предоставяне на парична помощ и на отпуск за отглеждане на дете (BErzGG) с правната уредба на Европейския съюз, щом като по отношение на гражданите на държава членка отпускането на паричната помощ за отглеждане на дете се обвързва с надлежното притежаване на карта за пребиваване, макар и те да имат разрешение за пребиваване в Германия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/96: Lease Plan Luxembourg/Belgische Staat, Съдебно решение от 7 май 1998 г.

Следва ли понятието „постоянен обект“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че предприятие от една държава членка, което отдава под наем или лизингова определен брой автомобили на клиенти, установени в друга държава членка, има ipso facto, поради това отдаване под наем, постоянен обект в тази друга държава членка?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: следва ли член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че услуги, състоящи се в отдаване под наем на превозни средства, могат да се считат за предоставени от постоянен обект в Белгия в случай, че доставчикът на услугите има място на стопанска дейност в Люксембург и почти всички договори се договарят и сключват от това място на стопанска дейност в Люксембург с клиенти, установени в Люксембург, а само ограничен брой превозни средства (приблизително 10 автомобила от автопарк от почти 1000 превозни средства) се закупуват в Белгия и се поддържат или ремонтират в Белгия?
Следва ли членове 6 и 59 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че чуждестранни данъчно задължени лица, които получават стоки или услуги в Белгия и впоследствие искат възстановяване на ДДС във връзка с такива стоки или услуги съгласно Осмата Директива за ДДС, не могат, в случай на забавено възстановяване, да получат по-ниска лихва, която, освен това, започва да тече едва от момента, в който такива чуждестранни данъчно задължени лица връчат официално уведомление на белгийската държава, докато в случай на забавено възстановяване на белгийски данъчно задължени лица, последните получават по-висока лихва, която автоматично и без официално уведомление започва да тече веднага след изтичането на законовия срок за възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/96: Safir/Skattemyndigheten i Dalarnas län, Съдебно решение от 28 април 1998 г.

Противоречи ли на членове 6, 59, 60 или 73б и 73д от Договора за ЕИО национално законодателство, съгласно което данъчното облагане на спестовни застрахователни полици, издадени от местни животозастрахователни дружества и от чуждестранни животозастрахователни дружества, извършващи застрахователна дейност в държавата членка чрез установяване, се осъществява под формата на данък върху доходността от застрахователния капитал, изчислен по стандартен начин и наложен на застрахователя, като с цел поддържане на конкурентен неутралитет между местните и чуждестранните спестовни полици се облага с данък застрахователната премия, платена от застраховани лица, пребиваващи в държавата членка, по полици, сключени със застрахователи, установени в друга държава членка и действащи в първата държава членка съгласно правилата за трансгранична застрахователна дейност, ако данъкът върху посочените застрахователни премии може, при заявление до данъчната администрация, да бъде намален до нула или с 50 %, в случай че застрахователното дружество, установено в чужбина, е обект на данък върху приходите в държавата, в която е установено, който е съпоставим с данъка, налаган върху местните спестовни полици в другата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1262728293032 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form