всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Марки

Марки

Дело C-421/15: Yoshida Metal Industry/EUIPO, Съдебно решение от 11 май 2017 г.

Правилно ли е тълкуван и приложен член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 относно отказа за регистрация на знаци, състоящи се от форма на стоката, необходима за постигането на технически резултат?
Спазено ли е изискването по член 51, параграф 3 от Регламент № 40/94 за индивидуална преценка на всяка от стоките, за които е регистрирана марката, при обявяване на недействителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-639/16: Foodcare/EUIPO, Определение от 11 май 2017 г.

Нарушени ли са изискванията за мотивирана и цялостна оценка на всички относими факти при заключението за недобросъвестност на заявителя при подаване на заявка за марка?
Съдържа ли обжалваното решение противоречиви мотиви относно основанието за извод за недобросъвестност?
Пренебрегнати ли са релевантни правни принципи при анализа на намерението и легитимния интерес на заявителя за регистрация на спорната марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-639/16: Foodcare/EUIPO, Определение от 11 май 2017 г.

Изисква ли се въвеждането на конкретни и точни твърдения и доказателства при твърдения за изопачаване на фактите от Общия съд?
Достатъчно ли е Общият съд да се позове само на съществуването на договорни отношения между страните за установяване на лоша вяра при подаване на заявка за регистрация на марка, или е необходима цялостна оценка на всички релевантни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-361/16: Franmax/EUIPO, Определение от 10 май 2017 г.

Приложими ли са правилата за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на жалбата съгласно член 141 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/16: August Storck/EUIPO, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Допустимо ли е при преценката на отличителния характер на заявения марков знак, състоящ се от двуизмерно изображение на опаковка, да се прилагат критериите, разработени за триизмерни марки, които възпроизвеждат външния вид на самия продукт?
Спазено ли е изискването за определяне на нивото на внимание на релевантната публика въз основа на специфичните характеристики на стоките, а не на общи предположения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/16: August Storck/EUIPO, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Допусната ли е грешка при прилагането на критериите за отличителен характер по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при преценката на фигуративна марка, състояща се от изображение на квадратна опаковка в бяло и синьо?
Нарушени ли са процесуалните правила относно преценката на фактите и доказателствата от Общия съд при потвърждаване на отказа за регистрация на марката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/16: Comercializadora Eloro/EUIPO, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Нарушено ли е изискването за доказване на сериозно използване на по-ранната марка в Европейския съюз по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и правило 22 от Регламент № 2868/95?
Тълкуван ли е неправилно член 15, параграф 1, втори алинея, буква б) от Регламент № 207/2009 относно използването на марката при стоки, предназначени за износ от Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивирано упражняване на правото на преценка по член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 при отказа да се вземат предвид доказателства, представени със закъснение пред Апелативния състав на EUIPO?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/16: Comercializadora Eloro/EUIPO, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Допустимо ли е за първи път пред Съда да се повдига основание, което произтича от самото обжалвано съдебно решение?
Разполага ли апелативният състав на EUIPO с право на преценка да приеме и разгледа допълнителни доказателства за използване на по-ранната марка, представени след изтичане на определения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/16: Merck, Заключение от 3 май 2017 г.

1) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
2) Следва ли понятието „на едно и също основание“ в член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин в целия свят, и следователно и в Съюза, чрез едно и също потребителско име, поради която причина между същите страни са предявени искове за нарушение пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата — въз основа на национална марка, отговаря на този елемент от фактическия състав?
3) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
4) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че доколкото е налице двойна идентичност, „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“ — с „иск за нарушение“ поради нарушаването на право върху марка на Европейския съюз чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, пред която юрисдикция в съответствие с член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] се претендира наличието на нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка — трябва да се откаже от компетентност съгласно член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] само за територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която е направено позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, или доколкото е налице двойна идентичност, в този случай „юрисдикцията, сезирана втора“, трябва да се откаже от компетентност по отношение на всички предявени пред нея искания съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, и по този начин да се откаже от компетентност и за предявените искания относно цялата територия на Съюза?
5) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Европейския съюз уебсайтове с едно и също име на домейн, предявен пред „юрисдикцията [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на право върху национална марка — която е идентична и валидна за идентични стоки като марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на достъпни по идентичен начин в целия свят и следователно в рамките на Съюза уебсайтове с едно и също име на домейн — е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
6) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на иск за нарушение на марка на Европейския съюз — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза — предявен пред „юрисдикция [на държава членка], сезирана втора“, пред която съгласно член 97, параграф 2 и член 98, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 първо се твърдят нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка, което оттегляне се отнася до територията на тази друга държава членка, в която юрисдикция е била сезирана „първа“ за нарушение на национална марка, която е идентична и валидна за идентични стоки както марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред „юрисдикцията, сезирана втора“ — чрез поддържането и използването на съдържание в интернет под имена на домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“, достъпно в съответните домейни „facebook.com“ и/или „youtube.com“ и/или „twitter.com“ по идентичен начин чрез едно и също потребителско име в целия свят и следователно и в рамките на Съюза, е пречка за отказ от компетентност на „юрисдикцията, сезирана втора“ по член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, доколкото е налице двойна идентичност?
7) Следва ли член 109, параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че при наличие на идентичност на марките от формулировката „когато въпросните марки са идентични и валидни за идентични стоки или услуги“ следва, че „юрисдикцията, сезирана втора“ не е компетентна само доколкото марката на Европейския съюз и съответната национална марка са регистрирани за едни и същи стоки и/или услуги или „юрисдикцията, сезирана втора“ изцяло не е компетентна дори ако марката на Европейския съюз, на която се прави позоваване пред този съд, се отнася и за други — незащитени от другата, национална марка — стоки и/или услуги, при които може да има идентичност или сходство на оспорваните действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/14: EUIPO/Szajner, Съдебно решение от 5 април 2017 г.

Допустимо ли е Общият съд да вземе предвид решение на национален съд, постановено след решението на апелативния състав на EUIPO, при упражняване на контрол за законосъобразност по член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с член L. 711‑4 от френския Кодекс на интелектуалната собственост, по-специално относно обхвата на защитата на фирменото наименование и критериите за определяне на секторите на дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17879808182161 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form