Марки
Марки
Дело C-571/22: Unite the Union/EUIPO, Определение от 5 декември 2022 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя за обосноваване на съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз при искане за допускане на обжалване?
В каква степен жалбоподателят следва да изложи ясно и точно твърдяното противоречие със съдебната практика и неговото влияние върху изхода на съдебното решение?
Как следва да бъде обосновано твърдяното нарушение на правото да бъде изслушан, за да се приеме, че е налице съществен въпрос за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/22: Unite the Union/EUIPO, Определение от 5 декември 2022 г.
Явява ли се разглежданият въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и как следва да бъде обосновано това значение от жалбоподателя?
Какви са формалните изисквания към молбата за допускане на обжалване и какво следва да съдържа тя, за да бъде приета за допустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/22: Tigercat International/EUIPO, Определение от 5 декември 2022 г.
Изисква ли се жалбоподателят да изложи ясно и конкретно причините, поради които жалбата повдига съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз, за да бъде допуснато обжалването?
Достатъчно ли е твърдението за противоречие с практиката на Общия съд или Съда на Европейския съюз, за да се приеме, че е налице съществен въпрос за правото на Съюза?
Какви са изискванията към съдържанието на искането за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/22: Munich/EUIPO, Определение от 29 ноември 2022 г.
Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на искането за допускане на жалба срещу решения на независима апелативна камара на EUIPO, за да бъде тя приета за разглеждане от Съда на Европейския съюз?
В каква степен жалбоподателят трябва ясно и конкретно да докаже, че поставеният от него правен въпрос е от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/22: Munich/EUIPO, Определение от 29 ноември 2022 г.
Какви са формалните изисквания към молбата за допускане на обжалване според член 58а от Статута на Съда и съответните разпоредби на Процедурния правилник?
Каква е тежестта на доказване за значимостта на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза при допускане на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/21: Harman International Industries, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 36, второ изречение ДФЕС, член 47 от Хартата и Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на съдилищата, при която диспозитивът на решението, с което се уважава иск за нарушение на марка на ЕС, се съставя с формулировка, която е обща и затова оставя на компетентния орган на принудителното изпълнение да определи за кои стоки се прилага това решение, стига в производството по принудително изпълнение ответникът да има възможност да оспори преценката кои са стоките, до които се отнася това производство, и да може съд да провери и да реши в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/48 кои стоки действително са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката или с негово съгласие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/20: Merck Sharp & Dohme и др., Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета относно марките и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марката може да се противопостави на последващото пускане на пазара на лекарствен продукт, който паралелен вносител е преопаковал в нова външна опаковка, върху която отново е поставена марката, когато:
a) вносителят е в състояние да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара, и да получи реален достъп до пазара в тази държава членка, като наруши целостта на оригиналната външна опаковка, за да постави нови етикети на вътрешната опаковка и/или да замени листовката с указания в опаковката, като след това презапечата оригиналната външна опаковка с ново средство за проверка дали опаковката е била подправена в съответствие с член 47а от Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
б) вносителят не е в състояние да създаде опаковка, която може да бъде пусната на пазара, и да получи реален достъп до пазара в тази държава членка, като наруши целостта на оригиналната външна опаковка, за да постави нови етикети на вътрешната опаковка и/или да замени листовката с указания в опаковката, като след това презапечата оригиналната външна опаковка с ново средство за проверка дали опаковката е била подправена в съответствие с член 47а Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
Трябва ли Директива 2001/83, и по-специално член 47а и член 54, буква о) да се тълкуват в смисъл, че новото средство което позволява проверката дали опаковката е била подправена („средство срещу подправяне“), поставено върху оригиналната опаковка на лекарствените продукти (във връзка с допълнителното етикетиране, след като опаковката е била отворена по такъв начин, че първоначалното средство срещу подправяне е частично или изцяло покрито и/или премахнато), по смисъла на член 47а, параграф 1, буква б) „[e] [равностойно] […] по отношение на възможността за гарантиране на автентичността, идентификацията и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствения продукт“ и по смисъла на член 47а, параграф 1, буква б), подточка ii) „[е] също толкова ефективн[о], като позволява[…] проверката на автентичността и идентификацията на лекарствените продукти и осигуряването на доказателства за подправянето на лекарствените продукти“, когато опаковката на лекарствените продукти показва видими следи от манипулиране на оригиналното средство срещу подправяне или това може да се установи при докосване на продукта, включително
а) чрез законоустановената проверка на целостта на средството срещу подправяне, извършвана от производителите, търговците на едро, фармацевтите и лицата, притежаващи разрешение или имащи право да доставят лекарствени продукти на населението (вж. член 54а, параграф 2, буква г) от Директива 2001/83 и член 10, буква б) и членове 25 и 30 от Делегиран регламент 2016/161), или
б) след отварянето на опаковката на лекарствените продукти, например от пациент?
Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен:
Трябва ли член 15 от Директива 2015/2436, член 15 от Регламент 2017/1001 и членове 36 ДФЕС и 34 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането в нова външна опаковка е обективно необходимо за действителния достъп до пазара на държавата на внос, когато не е възможно паралелният вносител да извърши допълнителното етикетиране и да презапечата оригиналната опаковка в съответствие с член 47а от Директива 2001/83, т.е. без опаковката на лекарствените продукти да показва видими следи, че оригиналното средство срещу подправяне е било манипулирано или това да може да бъде установено чрез докосване на продукта, както е описано във въпрос 2, по начин, който не е в съответствие с член 47а?
Трябва ли Директива 2001/83 и Делегиран регламент 2016/161 във връзка с член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС, както и член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че държава членка (в Дания: Датска агенция по лекарствата) има право да приема насоки, съгласно които поначало следва да се пристъпва към преопаковане в нова външна опаковка само след подаване на заявление и при изключителни обстоятелства (например когато съществува риск от нарушаване на снабдяването с лекарствения продукт), като това преетикетиране и презапечатване може да бъде разрешено, след като бъдат поставени нови показатели за безопасност върху оригиналната външна опаковка, или пък издаването и съблюдаването от страна на държавата членка на такива насоки е несъвместимо с член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС и/или член 47а от Директива 2001/83 и член 16 от Делегиран регламент 2016/161?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент (EC) 2017/1001 във връзка с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането в нова външна опаковка, извършено от паралелен вносител в съответствие с насоките, установени от държава членка, както е посочено във въпрос 4, трябва да се счита за необходимо за целите на съдебната практика на Съда на Европейския съюз,
а) когато такива насоки са съвместими с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно паралелния внос на лекарствени продукти?
б) когато такива насоки са несъвместими с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно паралелния внос на лекарствени продукти?
Трябва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че преопаковането на лекарствен продукт в нова външна опаковка трябва да е обективно необходимо за реалния достъп до пазара на държавата на внос, дори когато паралелният вносител не е поставил отново първоначалната марка (продуктово наименование), а вместо това е поставил на новата външна опаковка продуктово наименование, което не съдържа марката на продукта на притежателя на марката („демаркиране“)?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 2015/2436 и член 15, параграф 2 от Регламент 2017/1001 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на последващата продажба на лекарствен продукт, който паралелен вносител е преопаковал в нова външна опаковка, доколкото паралелният вносител е поставил отново само специфичната за продукта марка на притежателя на марката, но не е възпроизвел другите марки и/или търговски означения, които притежателят на марката е поставил на оригиналната опаковка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/22: EUIPO/Nowhere, Определение от 16 ноември 2022 г.
Какъв е решаващият момент за определяне на приложимото материално право и за преценка на наличието на относително основание за отказ при регистрация на марка – датата на подаване на заявката или моментът на решението по възражението?
Следва ли да се прави разграничение между искове за нарушение и административни производства по марки на ЕС по отношение на приложимостта на изискването за правен интерес и валидността на по-ранното право?
Какъв е обхватът и значението на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка със защитата на интересите на притежателите на по-ранни права и принципите на териториалност и единен характер на марката на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/22: Mandelay/EUIPO, Определение от 8 ноември 2022 г.
Какъв е стандартът за обосноваване на съществеността на правните въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз, който жалбоподателят следва да изпълни?
Необходимо ли е конкретното посочване и обосноваване на противоречие със съдебната практика, за да се приеме, че е налице съществен въпрос за правото на Европейския съюз?
Достатъчно ли е твърдението за липса или недостатъчност на мотиви да обоснове приемането на жалбата, ако не е доказано, че този въпрос е съществен за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/22: Mandelay/EUIPO, Определение от 8 ноември 2022 г.
Изисква ли се молбата за допускане на обжалване да съдържа конкретни и ясни мотиви, които доказват значението на въпроса за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Могат ли общи или абстрактни твърдения да заместят формалните изисквания за мотивиране на молбата за допускане на обжалване?
Допуска ли се обжалване, когато не е доказано значението на въпроса, дори при твърдяно противоречие с практиката на Съда или при непълни или противоречиви мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.