Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Дело C-175/21: Harman International Industries, Заключение от 16 юни 2022 г.
Трябва ли член 36, второ изречение ДФЕС във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз и във връзка с член 19, параграф 1, второ изречение от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните съдилища на държавите членки, при която:
– когато уважават исканията на носителя на правата върху марката да се забрани доставката, пускането на пазара, предлагането, внасянето и рекламирането на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС, или да се разпореди изтегляне от пазара или унищожаване на такива стоки,
– когато в обезпечително производство разпореждат изземване на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС,
съдилищата посочват в текста на съдебните актове „стоките, които не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие“, вследствие на което — заради общата формулировка на текста на съдебния акт — се оставя на органа на принудителното изпълнение да констатира до кои от обозначените с марката на ЕС стоки се отнасят постановените съдебни разпореждания и забрани (тоест да констатира кои стоки не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие), като за да направи тези констатации, посоченият орган се опира на изявленията на носителя на правата върху марката или на предоставените от него инструменти (в това число информационни инструменти и бази данни), а допустимостта на оспорването на тези констатации на органа на принудителното изпълнение пред съд по исков ред е изключена или ограничена поради естеството на правните средства за защита, с които разполага ответникът в обезпечителното и в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/22: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO, Определение от 15 юни 2022 г.
Какви изисквания трябва да бъдат спазени при формулиране на възражение за допускане на обжалване, за да се приеме, че се повдига съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
При какви обстоятелства твърденията за фактическа грешка или за неспазване на съдебната практика могат да обосноват допускане на жалбата до разглеждане във връзка със съществен въпрос за правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/22: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO, Определение от 15 юни 2022 г.
Следва ли жалбоподателят да изложи ясно и подробно основанията на жалбата, както и да обоснове по какъв начин повдигнатите въпроси са от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Може ли оспорването на фактическата преценка на Общия съд относно вероятността от объркване между марките да повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Изисква ли се конкретно и подробно посочване на твърдяното неспазване на съдебната практика, за да се установи наличие на противоречие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/22: Кипър/EUIPO, Определение от 15 юни 2022 г.
Какви са изискванията към съдържанието на заявлението за допускане на обжалването, за да бъде установено наличие на съществен правен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
В каква степен е необходимо заявителят да обоснове значимостта и новостта на повдигнатия правен въпрос, за да се приеме, че жалбата следва да бъде допусната?
Достатъчно ли е само липсата на разглеждане на даден правен въпрос от Съда, за да се приеме, че този въпрос е съществен за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/22: Кипър/EUIPO, Определение от 15 юни 2022 г.
Какви са изискванията към искането за допускане на обжалване, за да се приеме, че жалбата повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчни ли са общи твърдения или позоваване на липса на съдебна практика, за да се обоснове значимостта на правния въпрос, повдигнат с жалбата?
Какви конкретни доказателства и аргументи следва да представи жалбоподателят, за да изпълни изискванията относно същественото значение на повдигнатите въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/22: Magic Box Int. Toys/EUIPO, Определение от 7 юни 2022 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба срещу решения на Общия съд относно решения на независима апелативна камара на EUIPO, за да бъде тя приета за разглеждане от Съда на Европейския съюз?
Възможно ли е твърдение за нарушение или противоречие със съдебната практика да обоснове допускане на жалба, ако не са изпълнени всички изисквания за обосновка и конкретика?
Могат ли твърденията за изопачаване на фактите да се считат за достатъчно основание за приемане на жалбата като повдигаща въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/22: Magic Box Int. Toys/EUIPO, Определение от 7 юни 2022 г.
Какви са изискванията за съдържанието и обосноваването на молбата за допускане на обжалване по режима на предварително допускане според член 58а от Статута на Съда и съответните разпоредби от Процедурния правилник?
Възможно ли е изопачаването на фактите и доказателствата да бъде основание за допускане на обжалване по този ред?
Как се разпределя тежестта на доказване относно значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/21: Louboutin (Usage d’un signe contrefaisant sur un marché en ligne), Заключение от 2 юни 2022 г.
1) Трябва ли член 9, параграф 2 от [Регламент 2017/1001] да се тълкува в смисъл, че използването на идентичен с марка знак в реклама, публикувана в уебсайт, може да се вмени на оператора на този сайт или на икономически свързани образувания поради смесването в посочения сайт на собствени оферти на оператора или на икономически свързани образувания и на оферти на трети лица продавачи чрез включването на тези оферти в собствената търговска комуникация на оператора или на икономически свързаните образувания
Подсилва ли се такова включване от факта, че: – рекламите са представени по еднакъв начин в сайта, – собствените реклами на оператора и на икономически свързани образувания и тези на трети лица продавачи се публикуват в рекламните рубрики на уебсайтове на трети лица под формата на изскачащо изображение (pop-up), без разлика, що се отнася до техния произход, но показвайки ясно логото на оператора или на икономически свързани образувания, – операторът или икономически свързани образувания предлагат цялостна услуга на третите лица продавачи, включваща съдействие при изготвянето на рекламите и при определянето на продажните цени, държането на стоките на склад и изпращането им, – сайтът на оператора и на икономически свързаните образувания е проектиран така, че да се представя под формата на бутици и на марки като „най-продаваните“, „най-търсените“ или „най-предлаганите“, без видима на пръв поглед разлика между собствените стоки на оператора и на икономически свързаните образувания и стоките на третите лица продавачи
2) Трябва ли член 9, параграф 2 от [Регламент 2017/1001] да се тълкува в смисъл, че използването на идентичен с марка знак в реклама, публикувана в сайт за онлайн продажби, по принцип може да се вмени на оператора на този сайт или на икономически свързани образувания, ако във възприятието на нормално информирания и разумно внимателен потребител в интернет този оператор или икономически свързано образувание има активна роля в изготвянето на тази реклама или ако последната се възприема като част от собствената търговска комуникация на този оператор
Ще се повлияе ли това възприятие: – от обстоятелството, че този оператор и/или икономически свързани образувания е/са известен дистрибутор на най-разнообразни стоки, включително на стоки от категорията на тези, които са предмет на рекламата, – или от обстоятелството, че така показаната реклама представлява заглавна част, в която е възпроизведена марката на услугата на този оператор или на икономически свързаните образувания, като тази марка е известна като марка на дистрибутор, – или пък от обстоятелството, че този оператор или икономически свързани образувания едновременно с това рекламиране предлага(т) услуги, обичайно предлагани от дистрибуторите на стоки от същата категория като тази, в която попада продуктът, предмет на рекламата
3) Трябва ли член 9, параграф 2 от [Регламент 2017/1001] да се тълкува в смисъл, че изпращането — в рамките на търговската дейност и без разрешението на притежателя на марка — до крайния потребител на стока, носеща идентичен с марката знак, съставлява използване, за което е отговорен изпращачът, само ако последният действително е запознат с поставянето на този знак върху стоката
Използва ли съответния знак такъв изпращач, ако самият той или икономически свързано образувание е уведомил(o) крайния потребител, че ще извърши изпращането, след като самият той или икономически свързано образувание е държал(о) стоката на склад за тази цел
Използва ли съответния знак такъв изпращач, ако самият той или икономически свързано образувание предварително е допринесъл/допринесло активно за публикуването в рамките на търговската дейност на реклама за стоката, носеща този знак, или е регистрирал(о) поръчката на крайния клиент с оглед на тази реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-466/20: HEITEC, Съдебно решение от 19 май 2022 г.
Може ли търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 да бъде изключена не само при предявяване на иск или подаване на жалба по административен или съдебен ред, но също така и чрез действия, извършени без намесата на административен орган или съд?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
представлява ли отправянето на предупреждение, с което притежателят на по-ранния знак изисква от притежателя на по-късния знак, преди да бъде заведено съдебно производство, да се задължи да преустанови използването на знака и да сключи споразумение за неустойка в случай на нарушение, действие, противостоящо на търпимостта по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Кое е от значение за изчисляването на петгодишния период на търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 в случай на съдебно обжалване — подаването на жалбата до съда или получаването на жалбата от ответника
В този контекст от значение ли е обстоятелството, че по вина на притежателя на по-ранната марка получаването на жалбата от ответника се забавя до момента, в който петгодишният период вече е изтекъл?
Обхваща ли изгубването на права съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009, освен правото да се иска преустановяване на нарушението, и правото на последващи искания съгласно правото относно марките за възстановяване на вреди, предоставяне на информация и унищожаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/22: Shanghai Panati/Castel Frères, Определение от 17 май 2022 г.
Как следва да се изчислява срокът за представяне на отговори по член 179 във връзка с член 60 и член 58, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд, и допуска ли се отклонение от тези правила на основание национални процесуални различия?
Кои обстоятелства се считат за непреодолима сила или непредвидени обстоятелства по смисъла на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз, и могат ли грешки на служители или доставчици на услуги да бъдат основание за удължаване на процесуалните срокове?
Води ли стриктното прилагане на процесуалните срокове до нарушаване на правото на изслушване и на ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.