Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-76/97: Tögel/Niederösterreichische Gebietskrankenkasse, Заключение от 2 април 1998 г.
1. Може ли дадено лице да черпи от член 1, параграфи 1 и 2, член 2, параграф 1 или други разпоредби на Директива 89/665/ЕИО на Съвета относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство, конкретно право да иска провеждане на процедура за обжалване пред органи или съдилища, които отговарят на изискванията на член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО, което право е достатъчно точно и конкретно, така че при липса на транспониране на съответната директива от държавата членка, дадено лице може успешно да се позове на това право срещу тази държава членка в съдебно производство?
2. При провеждане на процедура за обжалване на основание на индивидуално право, произтичащо от член 41 от Директива 92/50/ЕИО във връзка с Директива 89/665/ЕИО, за провеждане на процедура за обжалване, длъжен ли е национален съд, притежаващ характеристиките на Bundesvergabeamt, да не прилага разпоредби на националното право като параграф 91, алинеи 2 и 3 от Bundesvergabegesetz, които предоставят на Bundesvergabeamt правомощия за контрол само в случай на нарушения на Bundesvergabegesetz и приетите въз основа на него наредби, поради това, че тези разпоредби изключват провеждането на процедура за обжалване по Bundesvergabegesetz за възлагане на договори за услуги, и длъжен ли е такъв национален съд да проведе процедура за обжалване съгласно четвъртата част на Bundesvergabegesetz?
3.(a) Следва ли услугите, посочени във фактите по делото (с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО), да се класифицират като услуги по приложение I A, категория № 2 (услуги по сухопътен транспорт) и договорите за такива услуги да се възлагат съгласно разпоредбите на дялове III и IV от директивата, или следва да се класифицират като услуги по приложение I B към Директива 92/50/ЕИО (здравни услуги), с което договорите за такива услуги да се възлагат съгласно разпоредбите на членове 13 и 14, или тези услуги изцяло са извън приложното поле на Директива 92/50/ЕИО?
(b) Отговарят ли разпоредбите на членове 1—7 на предварителните условия, посочени в точка 12 от решението по дело 41/74 Van Duyn срещу Home Office, относно директната приложимост на директива на Общността, така че услугите по приложение I B към директивата да се възлагат по предвидената в нея процедура, или съответните разпоредби на директивата за услугите по приложение I A могат да изпълнят предварителните условия, посочени в горепосоченото дело?
4. Съществува ли по член 5 или други разпоредби на Договора за ЕО, или по Директива 92/50/ЕИО, задължение за държавата да се намесва в съществуващи правни ситуации, сключени за неопределен срок или за няколко години, но които не са сключени в съответствие с горепосочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/97: Fédération belge des chambres syndicales de médecins/Gouvernement flamand и др., Заключение от 26 март 1998 г.
1. Следва ли член 31, параграф 1, буква а) от Директива 93/16/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година за улесняване на свободното движение на лекари и взаимното признаване на техните дипломи, свидетелства и други доказателства за формална квалификация, във връзка с членове 3 и 23 и с другите разпоредби на дял IV от тази директива, да се тълкува в смисъл, че специфичното обучение по обща медицинска практика не може да започне, преди заинтересованото лице да е получило, след най-малко шестгодишно обучение, дипломата, посочена в член 3
2. Следва ли член 31, параграф 1, буква д) от тази директива да се тълкува в смисъл, че „личното участие на обучаемия в професионалната дейност и отговорностите на лицата, с които работи“ изисква обучаемият да упражнява дейности на лекар, които са запазени за притежателите на дипломите, изисквани по членове 2 и 3 от директивата
3. Ако е така, следва ли същата разпоредба да се тълкува в смисъл, че обучаемият трябва да упражнява дейности на лекар от началото на специфичното обучение по обща медицинска практика, независимо дали това обучение е редовно, предвидено в член 31 от директивата, или е обучение на непълно работно време, предвидено в член 34?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/96: Bickel и Franz, Заключение от 19 март 1998 г.
Изискват ли принципът на недопускане на дискриминация, установен в първата алинея на член 6, правото на движение и пребиваване на гражданите на Съюза, установено в член 8а, и свободата на предоставяне на услуги, установена в член 59 от Договора, гражданин на Съюза, който е гражданин на държава членка и се намира в друга държава членка, да има право да поиска наказателното производство срещу него да се води на друг език, когато гражданите на тази държава при същите обстоятелства се ползват с такова право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/96: Комисия/Белгия, Заключение от 19 март 1998 г.
Нарушение на задълженията по Директиви 89/440/ЕИО и 93/37/ЕИО, по-специално членове 7 и 11 от Директива 93/37/ЕИО, поради непубликуване на обявление за обществена поръчка и прилагане на договаряне без достатъчно основание при възлагането на обществени поръчки за строителството на сграда за Vlaamse Raad.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/97: de Castro Freitas и Escallier/Ministre des Classes moyennes и du Tourisme, Заключение от 5 март 1998 г.
1) Следва ли първата алинея на член 3 от Директива 64/427, която се отнася до започването или упражняването на „една от дейностите, посочени в член 1, параграф 2“ [„l'une des activités mentionnées à l'article premier paragraphe 2“, или упражняването на „тези дейности“] и до „факта, че съответната дейност е била упражнявана“ [„l'exercice effectif ... de l'activité considérée“], да обхваща и ситуацията, при която гражданин на Общността е упражнявал едновременно в държавата членка, от която идва, повече от една дейност, попадаща в обхвата на тази директива, и подава заявление за установяване в друга държава членка, като възнамерява да продължи едновременното упражняване на тези дейности или професии, като се има предвид по-специално принципа на свободата на установяване, предвиден в член 52 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
2) Ако да, изменя ли се изискваният от член 3, буква а) период на професионален опит по отношение на всички или някои от съответните дейности поради факта, че те са били упражнявани едновременно?
3) Има ли значение обстоятелството, че съответните дейности са тясно свързани или дори несвързани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/97: Escallier, Заключение от 5 март 1998 г.
Нарушение на член 52 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност и на членове 3 и 4 от Директива 64/427/ЕИО, доколкото националните органи отказват да признаят като достатъчно доказателство за професионална квалификация удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата членка по произход, с което се удостоверява, че лицето е упражнявало едновременно няколко професии през изискуемия период, и отказват да разрешат упражняването на всички тези професии в приемащата държава членка, когато те са квалифицирани като основни и независими професии по националното право, и изискват доказване на изискуемия период поотделно за всяка професия.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/97: Комисия/Белгия и Люксембург, Заключение от 5 март 1998 г.
Нарушение на задълженията по член 5 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 чрез въвеждане и поддържане в сила на споразумения за разпределение на товари в рамките на Споразумението между Белгийско-Люксембургския икономически съюз и Малайзия, влязло в сила на 17 август 1987 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/96: Gemeente Arnhem и Gemeente Rheden/BFI Holding, Заключение от 19 февруари 1998 г.
1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ 1992 L 209, стр. 1, наричана по-нататък „Директивата“), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган по публичното право означава всеки орган... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“, следва ли да се тълкува като правеща разлика (i) между нужди от общ интерес и нужди с промишлен или търговски характер, или (ii) между нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат промишлен или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i):
а) Следва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато такива нужди се задоволяват от частни предприятия?
и
б) Ако е така, следва ли изразът „нужди с промишлен или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с промишлен или търговски характер се задоволяват винаги, когато такива нужди се задоволяват от частни предприятия?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), следва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат промишлен или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Следва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, които органът е създаден да задоволява, произтичат от законодателство във формален смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една група или обединение, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/96: Calfa, Заключение от 17 февруари 1998 г.
1) Съвместима ли е разпоредба на националното право с разпоредбите на общностното право, посочени в мотивите на настоящото определение и по-специално с разпоредбите на членове 8, параграфи 1 и 2, 8а, параграф 1, 48, 52 и 59 от Договора за ЕО, разпоредбите на съответните директиви, също посочени в мотивите на настоящото определение, или с която и да е друга релевантна разпоредба на общностното право относно свободното движение на лица и услуги, както и с принципа на равно третиране, закрепен в член 7 от Договора за ЕО, когато такава разпоредба на националното право задължава националния съд, освен ако няма основателни причини, по-специално от семеен характер, да не го направи, да постанови постоянното изключване на гражданин на друга държава членка на Европейската общност по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, единствено на основание, че гражданинът на друга държава членка, докато законно пребивава в приемащата държава с цел получаване на туристически услуги, е извършил престъпленията придобиване на наркотици за собствена употреба и употреба на наркотици, и когато такова изключване води до правна забрана за връщане в страната — освен ако не бъде разрешено след изтичане на тригодишен срок по преценка на министъра на правосъдието — с цел упражняване на дейностите, предвидени в горепосочените разпоредби на общностното право, и когато в случай на извършване на такова престъпление от гражданин на приемащата държава се налага същото наказание лишаване от свобода, но не и друга аналогична санкция, като ограничение на пребиваването, която се налага на гражданин на приемащата държава само ако е наложено наказание лишаване от свобода за по-тежко престъпление, като търговия с наркотици, и е изцяло по преценка на съда?
2) Следва ли изключването от приемащата държава по силата на такава разпоредба на националното право (както е описано в т. 1 по-горе) на гражданин на друга държава членка да се счита за съвместимо с горепосочените разпоредби на общностното право, когато във връзка с изключването съдът, който го постановява, не разполага с никаква свобода на преценка, освен що се отнася до важни причини, по-специално от семеен характер, при определяне дали продължаването на пребиваването на нарушителя в приемащата държава може да бъде оправдано, следва ли такава мярка да се счита за нарушение на общностния принцип на пропорционалност, т.е. за непропорционална спрямо тежестта на извършените от това лице престъпления (описани по-горе в т. 1), като се има предвид, че съгласно националното право тези престъпления се разглеждат в първа инстанция и се наказват, както е посочено в мотивите на настоящото определение, или като се има предвид, че изключването, постановено от националния съд, е постоянно, подлежащо на разрешение от министъра на правосъдието по негова преценка за връщане на нарушителя след изтичане на тригодишен срок в приемащата държава, от която е изключен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.