всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-245/88: Daalmeijer/Sociale Verzekeringsbank, Заключение от 14 юни 1990 г.

1) Когато бивш държавен служител и неговата съпруга са се установили да пребивават на територията на държава членка, различна от тази, в чиято служба е бил последно зает, като нито един от тях не е упражнявал действителна и реална дейност по смисъла на член 13, параграф 2 от Регламент № 1408/71 и не са били подчинени на законодателството на тази друга държава членка на друго основание по силата на тази разпоредба, въпросът дали законодателството на държавата членка по произход продължава да се прилага спрямо двойката следва ли да се решава въз основа на разпоредбите на това законодателство, а не въз основа на член 13, параграф 2, буква д) от Регламент № 1408/71?
2) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно и/или на втория въпрос се отговори положително, какъв би бил отговорът, ако лицето, посочено в първия въпрос, е получавало обезщетение от Нидерландия през периода, в който е пребивавало на територията на държава членка, различна от Нидерландия, във връзка с прекратяването на последната си служба в Нидерландия (обезщетение, което по силата на националното законодателство не води до застраховане по Закона за старостта)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/88: Комисия/Франция, Заключение от 12 юни 1990 г.

Нарушение на задълженията по членове 48—51 от Договора за ЕИО и член 10 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, като се отказва предоставянето на допълнителната надбавка от Fonds national de solidarité на получатели на френска пенсия за инвалидност, за старост или за преживели лица, които пребивават или преместват местожителството си в друга държава членка на Общността.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/88: Rijksdienst voor Pensioenen/Spits, Съдебно решение от 6 юни 1990 г.

Може ли лице при описаните по-горе обстоятелства да претендира признаване и на двете години, предмет на спора между страните, а именно 1932 и 1933 г., за които изглежда са били внесени адекватни пенсионни вноски в Белгия и които предхождат 20-ата годишнина на съответното лице, което претендира осигурителен стаж в Нидерландия поради работа там, в резултат на което има право на пенсия по Algemene Ouderdoms-Wet – AOW (Общ закон за старостта), съответстваща на общ осигурителен период от 50 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-99/89: Yáñez-Campoy/Bundesanstalt für Arbeit, Заключение от 6 юни 1990 г.

Влезе ли в сила през януари 1986 г. единното решение за всички държави членки, посочено в член 99 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, и следователно приложим ли е член 73, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 от януари 1986 г. за децата, пребиваващи в Испания, на испански работници, заети във Федерална република Германия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-100/89: Kaefer и Procacci/Френска държава, Заключение от 17 май 1990 г.

Следва ли обхватът на член 176 от Решението на Съвета от 30 юни 1976 година да се счита, като се имат предвид по-специално разпоредбите на член 132, параграф 5 и член 135 от Договора от 25 март 1957 година за създаване на Европейската икономическа общност, че се разпростира върху всички видове решения, които държавните органи, имащи изключителна компетентност, могат да приемат по въпроси, свързани с влизането и пребиваването на територията на Френска Полинезия на чужденци, граждани на държавите членки на Европейската икономическа общност и, ако е така, дали естеството, уредбата и условията на съответните разпоредби са такива, че могат да породят пряко действие в отношенията между адресатите на акта и трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-192/89: Sevince/Staatssecretaris van Justitie, Заключение от 15 май 1990 г.

1) Попада ли въпрос относно тълкуването на Решение № 2/76 или Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция, повдигнат пред съд на една от държавите членки, в обхвата на предоставената на Съда на Европейските общности юрисдикция за преюдициални запитвания по член 177 от Договора за ЕИО?
2) Дали член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и член 6, параграф 1, трето тире от Решение № 1/80, както и член 7 от Решение № 2/76 и член 13 от Решение № 1/80, са с пряко действие и могат да предоставят на частноправни субекти права, които националните съдилища са длъжни да защитават?
3) Обхваща ли понятието „законна заетост“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Решение № 2/76 и член 6, параграф 1, трето тире от Решение № 1/80 ситуация, при която органите на държава членка са предоставили разрешение на турски гражданин да работи единствено поради суспензивния ефект, до постановяване на окончателно съдебно решение, на жалба, подадена от него срещу решение за отказ за продължаване на разрешението му за пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/89: Office national de l’emploi/Di Conti, Съдебно решение от 10 май 1990 г.

Трябва ли член 69, параграф 4 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че безработно лице, за което компетентната държава по смисъла на този член е Белгия и което е отишло в друга държава-членка, за да търси работа там съгласно разпоредбите на член 69, и се връща в Белгия едва след изтичането на тримесечния срок, предвиден в член 69, параграф 1, буква в), отново придобива право на обезщетения по белгийската схема за обезщетения за безработица, съгласно член 69, параграф 4, само при условие че е запазило статута на лице с право на обезщетение по белгийското законодателство и че е било наето на работа поне три месеца след завръщането си в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/88: Biehl/Administration des contributions, Съдебно решение от 8 май 1990 г.

Член 7 от Договора за ЕИО или някоя друга разпоредба на правото на Общността, по-специално член 48 от същия Договор, гарантиращ свободното движение на работници, препятства ли държава-членка да предвиди в своето данъчно законодателство, че суми, удържани като данък от заплатите и възнагражденията на наети лица, които са граждани на държава-членка и са данъчно задължени лица, пребиваващи само част от годината, тъй като се заселват в страната или я напускат през данъчната година, остават собственост на държавната хазна и не подлежат на възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/89: Bestuur van de Sociale Verzekeringsbank/Kits van Heijningen, Съдебно решение от 3 май 1990 г.

Може ли дейността като учител на непълно работно време (извършвана преди това като второстепенна дейност), която пенсиониран работник продължава след началото на пенсионирането си, като преподава по два часа на ден в два дни от седмицата, да се счита за действителна и реална дейност за целите на прилагането на правилата на Общността относно свободното движение на работници?
Ако да, води ли тази дейност – както и предходната основна дейност, извършвана на територията на държава членка, различна от тази, в която пребивава пенсионираният работник и в която се връща след всеки работен ден – до прилагане на законодателството на предходната държава членка – с оглед на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 – само в посочените дни, в които се провеждат занятия, или и в междинните дни, когато не се извършва никаква работа?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, продължава ли да се прилага законодателството на държавата членка, на чиято територия е била последната основна дейност, съгласно член 13, параграф 2, буква а) дори след датата на пенсиониране?
Ако законодателството на държавата членка, на чиято територия са били или са извършвани посочените дейности, е приложимо дори след датата на пенсиониране – с оглед на член 13, параграф 2, буква а) – може ли само въз основа на определянето на приложимото законодателство съгласно тази разпоредба да се приеме, че изискванията за пребиваване, като тези в уводните думи и буква а) на член 6, параграф 1 от Algemene Kinderbijslagwet (Общ закон за детските надбавки), не могат да бъдат противопоставени на съответния пенсиониран работник?
Ако не, може ли въз основа на член 73, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се приеме, че изискванията за пребиваване, като тези в уводните думи и буква а) на член 6, параграф 1 от Algemene Kinderbijslagwet, не могат да бъдат противопоставени на съответния пенсиониран работник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/88: Winter-Lutzins/Bestuur van de Sociale Verzekeringsbank, Съдебно решение от 2 май 1990 г.

Следва ли член 10, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство да препятства дадено лице да придобие право на ползване от преходните разпоредби, предвидени в националното законодателство, само поради това, че не пребивава на територията на държавата, в която се намира институцията, отговорна за изплащането, особено когато приложение VI към регламента предвижда специално правило, позволяващо периодите преди 1 януари 1957 г. да се третират като осигурителни периоди за лицата, които изпълняват предвидените условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form