Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1971 г.
1. Следва ли такси като „статистическа такса“ и „такса за административни услуги“, които са били наложени в Италия през определен период, да се считат за „такси с еквивалентен на митнически сбор ефект“ по смисъла на това изразяване в Регламенти № 20/62 и № 121/67
2. Явяват ли се разпоредбите на тези регламенти, забраняващи налагането на такси с еквивалентен на митнически сбор ефект, пряко приложими и създават ли индивидуални права, които националните съдилища трябва да защитават
3. От коя дата тези разпоредби са приложими и могат да създават такива права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Прави ли разлика за класифицирането на продукт, описан като „диетична майонеза“ по тарифна позиция 21.04 от Общата митническа тарифа, дали продуктът е произведен с използване на масло, млечна мазнина или фракционирано масло, и ако да, каква е тази разлика?
Зависи ли тарифната класификация от търговската употреба (Verkehrsauffassung) или от разпоредбите на Регламент № 241/70, който е влязъл в сила след разглежданите внасяния?
Може ли влизането в сила на Общата митническа тарифа да засегне правните последици на verbindliche Zolltarifauskünfte (задължителни тарифни уведомления), издадени по член 23 от германския Zollgesetz?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1971 г.
1. Има ли значение за класификацията на продукт, описан като „диетична майонеза“ по тарифна позиция 21.04 от Общата митническа тарифа, дали продуктът е произведен с използване на масло, млечна мазнина или фракционирано масло, и ако да, какво е това значение
2. Има ли значение търговската практика („Verkehrsauffassung“) за класификацията на продукт по тарифна позиция 21.04 или 21.07
Ако да, определяща ли е търговската практика във всички държави членки или може да се вземе предвид търговската практика, преобладаваща само в една държава членка, ако тя се различава от тази в другите държави членки
3. Приложим ли е Регламент № 241/70 поради своето съдържание вече на 27 май и 9 юли 1968 г., или едва от 13 февруари 1970 г.
4. В случай на утвърдителен отговор на въпрос 3: (1) Трябва ли думата „очевидно“ в Регламент № 241/70 да се разбира така, че въз основа на свойствата на продукта към съответната дата трябва автоматично да се установи, че продуктът не е предназначен за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител
(2) От кого (митническата служба или съответните търговски среди) трябва това да бъде установено
В тази връзка може ли да се направи позоваване на търговската практика в страната вносител
(3) Достатъчно ли е за думата „очевидно“, (a) че търговските документи показват, че продуктът първоначално не е предназначен за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител, или (b) може ли това да се заключи от по-нататъшната обработка на продукта след съответната дата
Ако да, какви условия трябва да бъдат изпълнени за това заключение
5. От влизането в сила на Регламент № 950/68 имат ли Oberfinanzdirektionen все още правомощия да издават обвързващи митнически тарифни становища (verbindliche Zolltarifauskünfte) по член 23 от германския Zollgesetz
6. Ако отговорът на въпрос 5 е отрицателен: това ли беше случаят и преди влизането в сила на Регламент № 950/68 по отношение на продукти, които са били предмет на търговски правила на ЕИО, в случая Регламент № 160/66 на Съвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Дали член 16 от Договора за ЕИО представлява правна норма, която е непосредствено приложима и поражда директно действие на територията на Италианската държава от 1 януари 1962 г.
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, дали от тази дата тази норма е създала индивидуални права по отношение на Италианската държава, които съдилищата трябва да защитават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1971 г.
1) Представлява ли разпоредбата на член 16 от Договора от Рим правна норма, която е непосредствено приложима и която поражда преки последици в рамките на италианската държава от 1 януари 1962 г.
2) Ако е така, създава ли тази правна норма от тази дата срещу италианската държава за всички лица, подчинени на юрисдикцията на тази държава, индивидуални права, които италианските съдилища трябва да защитават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Следва ли изразът „натрошени зърна от царевица“, използван в член 1, буква д) от Регламент № 19/62 на Съвета и посочен под тарифна позиция ex 11.02 A III (b) в приложението към този регламент, да се тълкува като обхващащ продукт, от който е извлечено нишесте, който все още съдържа 60,5 %, 61,4 % или 62,3 % нишесте при 10,7 %, 11,03 % или 10,8 % влага и има съдържание на мазнини 3,28 %, 3,48 % или 3,88 % (установено по метода на Stoldt-Weibull)
Освен това, необходимо ли е други съставки като протеини или сурови влакна да достигат определени максимални или минимални нива и задължително ли е зърното да е обеззародено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Следва ли изразът „царевични грисове“, използван в член 1, буква д) от Регламент № 19/62 и посочен под тарифна позиция ex 11.02 A III (b) в приложението към този регламент, да се тълкува като включващ продукт, получен чрез грубо смилане на обелени царевични зърна, от които е отстранен зародишът и чиито зърна са по-едри от тези на царевично брашно с търговско качество и който следователно по-скоро следва да се определи като грис
Следва ли за тази цел да се взема предвид съдържанието на мазнини и по-специално дали съдържание на мазнини от 0,9% до 1,5% трябва да се счита за необходимо и достатъчно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Следва ли изразът „натрошено просо“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент № 19/62 на Съвета и посочен под тарифна позиция ex 11.02 A III B в приложението към този регламент да се тълкува като обхващащ необработени фрагменти от зърно, подобни на тези на натрошено сорго, които освен това включват множество буци с различни размери, образувани от аглутинацията на частици сорго, като се има предвид, че дори когато някои от съставните им елементи са били отстранени, този продукт все още съдържа 64,3% или 66,4% нишесте, 10% или 9,7% суров албумин и 3% или 3,6% мазнини
Освен това, необходимо ли е други съставки като протеини или сурови влакна да достигат максимални или минимални нива по отношение на този продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1971 г.
1. Следва ли изразът „натрошени зърна от царевица“ (Getreidekörner, geschrotet, von Mais), използван в член 1, буква d) от Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО във връзка с приложението към този регламент (№ ex 11.02, ex A, ex III (b) от Общата митническа тарифа), да се тълкува в смисъл, че това са именно такива продукти, дори когато след извличане на нишестето те все още съдържат 60,5 %, 61,4 % или 62,3 % нишесте при 10,7 %, 11,3 % или 10,8 % влага и когато съдържанието на мазнини, установено по метода на Stoldt-Weibull, е 3,28 %, 3,48 % или 3,88 %, или трябва да се изисква освен това определени други съставки, например протеини или сурови влакна, да достигат определени максимални или минимални стойности, и има ли значение дали зърната са обеззародени?
2. (1) Следва ли изразът „царевичен грис“, използван в член 1, буква d) от Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО във връзка с приложението към този регламент (№ ex 11.02, ex A, ex III (b) от Общата митническа тарифа), да се тълкува в смисъл, че това са именно такива продукти, когато се състоят от брашнести фрагменти, получени при грубо смилане на обелени зърна от царевица, от които зародишът е отстранен, и когато гранулите са по-едри от тези на царевично брашно с търговско качество, т.е. по-скоро трябва да се определят като грис („Griitze“)
Следва ли да се взема предвид съдържанието на мазнини и по-специално необходимо и достатъчно ли е съдържание на мазнини от 0,9 % до 1,5 %?
(2) Ако отговорът на въпросите, изложени в (1) по-горе, е отрицателен:
Следва ли изразът „обелени зърна от царевица“ („Getreidekorner, geschalt, von Mais“), използван в посочената по-горе разпоредба, да се тълкува в смисъл, че това са именно такива продукти, когато притежават характеристиките, посочени в (1)?
(3) Ако отговорът на въпрос (2) е отрицателен:
Следва ли изразът „натрошени зърна от царевица“ („Getreidekorner, geschrotet, von Mais“), използван в посочената по-горе разпоредба, да се тълкува в смисъл, че това са именно разглежданите продукти, когато притежават характеристиките, посочени в (1), а именно по-специално когато зърната са обелени и зародишът на царевицата е отстранен?
(4) Ако отговорът на въпрос (3) е отрицателен:
Може ли от факта, че Регламент № 19/62 на Общността във връзка с приложението към регламента споменава позиция 11.02 от Общата митническа тарифа, да се заключи, че следователно трябва да се прилагат и параграфи 5 и 6 от общите правила за тълкуване на Общата митническа тарифа, така че стока, която в дадена позиция на Общата митническа тарифа не е включена в никоя подпозиция, трябва да се класифицира по същия начин като най-сходната с нея стока?
3. Следва ли изразът „натрошени зърна от просо“, използван в член 1, буква d) от Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО във връзка с приложението към този регламент (№ 11.02 ex A ex III (b) от Общата митническа тарифа), да се тълкува в смисъл, че обхваща продукти, които се състоят главно от необработени фрагменти от зърна, подобни на тези, които се получават при натрошаване на сорго („millococo“ или „Milo-schrot“), и които освен това включват много на брой по-големи бучки, образувани от слепване на частици сорго, като освен това, дори когато някои от съставните им елементи са отстранени, тези продукти все още съдържат 64,3 % или 66,4 % нишесте (когато това съдържание е определено по процедурата на ЕИО), 10 % или 9,7 % суров албумин и 3 % или 3,6 % мазнини, или трябва да се изисква определени други съставни елементи да достигат определени максимални или минимални стойности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Трябва ли член 2 от Регламент № 865/68, във връзка с член 9 от този регламент и с правилата относно Общата митническа тарифа (допълнителна бележка № 2 към глава 20, тарифна позиция 20.06 B I (E)), да се тълкува в смисъл, че когато съдържанието на захар в внесения продукт, в случая череши в спирт, установено чрез рефрактометрия, надвишава 9 процента по тегло, трябва да се счита, че те съдържат „добавена захар“, или дали таксата може да се наложи само ако действително е добавена захар?
В случай че съдържанието на захар надвишава 9 процента по тегло, трябва ли като правна фикция, без да се допуска опровергаване, да се счита, че това представлява „добавена захар“ по смисъла на Регламент № 865/68?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.