Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
Може ли даден продукт да бъде класифициран по тарифна позиция 23.07 от Общата митническа тарифа и следователно да бъде обложен с налога, предвиден в Регламент (ЕИО) № 19/62 на Съвета от 4 април 1962 г., само въз основа на неговите обективни характеристики, тоест без да се взема предвид начинът на неговото производство или получаване и по-специално независимо от това дали представлява умишлена смес?
До какви фактически критерии трябва да отговаря съставът на продукта и по-специално какво трябва да бъде съдържанието му на съставки като например нишесте, протеини, мазнини и др., за да може да бъде класифициран: (a) по тарифна позиция 11.01 от Общата митническа тарифа, (b) по тарифна позиция 11.02 от Общата митническа тарифа, (c) по тарифна позиция 23.07 от Общата митническа тарифа?
Може ли умишлено произведена смес да попада под тарифна позиция 23.07 от Общата митническа тарифа, ако се състои или: (a) от 78% сорго, 9% сорго глутен и остатък от меласа, царевични люспи и трици, или (b) от 4,9% царевичен глутен, 80,08% сорго глутен и остатък от меласа, царевични люспи и трици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1972 г.
I. Трябва ли тарифна позиция 20.06 B II(a) 6(bb) от Общата митническа тарифа, разглеждана заедно с Допълнителна бележка № 2 към глава 20, да се тълкува в смисъл, че когато плодовете (различни от ананаси и грозде), посочени в тарифна позиция 20.06 от тарифата, имат съдържание на захар, определено съгласно Допълнителна бележка № 1 към глава 20, надвишаващо 9 % по тегло, но по-малко от 13 %, те подлежат на облагане с митнически сборове по високата ставка, предвидена за плодове със съдържание на добавена захар (независимо дали е добавена захар), въпреки че плодовете, приготвени без добавена захар в опаковки с нетно съдържание 4,5 кг или повече, са изрично посочени в тарифна позиция 20.06 B II(c) от Общата митническа тарифа, която определя митническата ставка за кайсии на 17 %?
II. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, необходимо ли е, като се има предвид формулировката на тарифна позиция 20.06 B II(c) от Общата митническа тарифа, да се тълкува Допълнителна бележка № 2 към глава 20 в смисъл, че (в съответствие с решението на Съда относно налога, определен с Регламент (ЕИО) № 865/68) макар митническите сборове да могат да се налагат по високата ставка само за продукти, обработени с действително добавяне на захар, остава фактът, че ако съдържанието на захар в плодовете, попадащи под тарифни позиции 20.06 B II(a) 6(bb) и 20.06 B II(c) 1(aa) от Общата митническа тарифа, надвишава 9 % по тегло, тежестта на доказване на естественото съдържание на захар се носи от вносителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1972 г.
1. Може ли даден продукт да бъде класифициран по тарифна позиция 23.07 от Общата митническа тарифа и следователно да бъде обект на налога по прилагане на Регламент (ЕИО) № 19/62 на Съвета от 4 април 1962 г. (ОВ № 30, 1962 г., стр. 933) (вж. член 1 от Регламент № 19/62 във връзка с приложението към този регламент) само въз основа на обективните характеристики, тоест без оглед на начина, по който е произведен или получен, и по-специално независимо дали представлява умишлена смес?
2. На какви фактически критерии трябва да отговаря съставът на продукта и по-специално какво трябва да бъде съдържанието му на съставки като например нишесте, протеини, мазнини и др. (вж. приложените таблици), за да може да бъде класифициран:
(а) по тарифна позиция 11.01 от Общата митническа тарифа,
(б) по тарифна позиция 11.02 от Общата митническа тарифа,
(в) по тарифна позиция 23.07 от Общата митническа тарифа?
3. Попада ли умишлено произведена смес под тарифна позиция 23.07 от Общата митническа тарифа, ако се състои:
или
(а) от 78 % сорго,
9 % глутен от сорго
и, за остатъка, от меласа, царевични люспи и трици,
или
(б) от 4,9 % царевичен глутен,
80,08 % глутен от сорго
и, за остатъка, от меласа, царевични люспи и трици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
Понятието „такса с еквивалентен ефект“, използвано в член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 14/64/ЕИО и в член 20, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 805/68, има ли същото значение, както в член 9 и следващите от Договора и в другите регламенти относно организацията на селскостопанския пазар?
Разпоредбите на член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 14/64/ЕИО и на членове 20, параграф 2 и 22, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 805/68 установяват ли правила, които са пряко приложими в държавите членки и създават ли субективни права в полза на частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават?
От коя дата разпоредбите на член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 14/64/ЕИО и на членове 20, параграф 2 и 22, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 805/68 пораждат права за частноправните субекти и съществуват ли тези права непрекъснато от този момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1972 г.
1. Съвпада ли понятието за такса с еквивалентен ефект на митническо мито по смисъла на член 12 от Регламент № 14/64 и на член 20 от Регламент № 805/68 с това, съдържащо се в член 9 и сл. от Договора?
2. Следва ли такси като „статистическа такса“ и „такса за административни услуги“, които за известно време са били събирани в Италия, да се считат за такси с еквивалентен ефект на митническо мито по смисъла, даден на това понятие от Регламенти № 14/64 и № 805/68?
3. Имат ли разпоредбите на посочените регламенти, забраняващи събирането на такси с еквивалентен ефект, пряко действие и създават ли субективни права за частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават?
4. От коя дата тези разпоредби пораждат такива последици?
5. Накрая, последният въпрос повдига въпроса дали и как, в случай на конфликт между правото на Общността и дори последващ национален закон, правото на Общността трябва да има предимство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Какво е тълкуването, в рамките на схемата за възстановяване на износни мита за селскостопански продукти към трети държави, предвидена в член 20, параграф 2 от Регламент № 19/62 на Съвета, на изразите „обелени зърна: ечемик“ и „перлени зърна: ечемик“, съдържащи се в позиция 11.02 от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Прави ли разлика за класификацията на продукт, описан като диетична майонеза, I A майонеза или салатна майонеза по тарифна позиция 21.04 от Общата митническа тарифа, дали продуктът е произведен с използване на масло, масло от масло или фракционирана суха млечна мазнина и ако да, каква е тази разлика?
Зависи ли тарифната класификация от търговската практика (Verkehrsauffassung) или от разпоредбите на Регламент № 241/70, който е влязъл в сила след въпросния внос?
Може ли влизането в сила на Общата митническа тарифа да засегне правните последици на verbindliche Zolltarifauskünfte (задължителни тарифни уведомления), издадени по член 23 от германския Zollgesetz (митнически закон)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1971 г.
1. (a) Има ли значение за класифицирането на продукт, описан като „диетична майонеза“, „I A майонеза“ или „салатна майонеза“ по тарифна позиция 21.04 от Общата митническа тарифа, дали продуктът е произведен с използване на масло, масло от масло, фракционирана суха маслена мазнина или растителни мазнини и ако да, какво е това значение
(b) Има ли значение търговската употреба („Verkehrsauffassung“) за класифицирането на продукт по тарифна позиция 21.04 или 21.07
Ако да, решаваща ли е търговската употреба във всички държави членки или може да се вземе предвид търговска употреба, съществуваща само в една държава членка, ако тя се различава от търговската употреба в други държави членки
(c) Беше ли Регламент № 241/70, поради своето съдържание, вече приложим през периода от 12 август 1968 г. до 8 април 1969 г. или едва от 13 февруари 1970 г.
(d) В случай на утвърдителен отговор на въпрос (c): (1) Трябва ли думата „ясно“ в Регламент № 241/70 да се разбира така, че въз основа на свойствата на продукта към съответната дата трябва да е явно, че продуктът не е предназначен за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител
(2) От кого (митническата служба или съответните търговски среди) трябва да бъде това ясно
В тази връзка може ли да се направи препратка към търговската употреба в страната вносител
(3) Достатъчно ли е за думата „ясно“, (a) че търговските документи показват, че продуктът не е предназначен първоначално за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител, или (b) може ли това да се изведе от обстоятелствата на по-нататъшната обработка на продукта след съответната дата
Ако да, какви условия трябва да бъдат изпълнени за това извеждане
2. (a) След влизането в сила на Регламент № 950/68 имат ли Oberfinanzdirektionen все още правомощия да издават обвързващи митнически тарифни становища („Verbindliche Zolltarifauskünfte“) по параграф 23 от германския Митнически закон
(b) Ако на (a) се отговори отрицателно: беше ли това така и преди влизането в сила на Регламент № 950/68 по отношение на продукти, които са били предмет на търговски правила на ЕИО (в случая Регламент № 160/66 на Съвета)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Възлага ли понятието „такса с еквивалентен ефект“, използвано в член 14, параграф 1 и член 18, параграф 1 от Регламент № 20, същото значение като това, което се съдържа в член 9 и следващите от Договора и в други регламенти относно организацията на селскостопанските пазари?
Явяват ли се разпоредбите на член 14, параграф 1 и член 18, параграф 1 от Регламент № 20, както и първата алинея на член 17, параграф 2 и първата алинея на член 19, параграф 1 от Регламент № 121/67, непосредствено приложими в националната правна система и създават ли индивидуални права, които националните съдилища трябва да защитават?
От коя дата съществуват тези индивидуални права съгласно член 14, параграф 1 и член 18, параграф 1 от Регламент № 20 и член 17, параграф 1 и член 19, параграф 1 от Регламент № 121/67 и запазили ли са действието си от момента на създаването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1971 г.
1. До влизането в сила на Регламент № 120/67, какви са минималните изисквания на Общността, които държавите членки са длъжни да спазват при разграничаването на обеления ечемик от перления ечемик с оглед предоставянето на износни възстановки
2. Могат ли държавите членки през този период да добавят към тези минимални изисквания и други, по-строги условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.