Икономическа и парична политика
Икономическа и парична политика
Дело C-207/22: Lineas – Concessões de Transportes, Заключение от 29 юни 2023 г.
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на [Директива 2013/36] и [Регламент № 575/2013] холдингово дружество с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на упражняване на икономическа дейност, което в рамките на тази дейност придобива и притежава с дългосрочен характер тези дялови участия, които, поначало, съставляват поне 10 % от капитала на дружествата, в които участва — дружества, чиято дейност е свързана с управлението на транспортна инфраструктура, включително проектирането, строителството и управлението на пътища и/или магистрали?
Попада ли в обхвата на понятието „финансова институция“ съгласно член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество (SGPS) със седалище в Португалия, регулирано от разпоредбите на Decreto-Lei n.o495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.), чийто единствен предмет на дейност е управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на извършване на икономическа дейност и ко[e]то в този контекст придобива и притежава трайно тези дружествени дялове, които по правило са не по-малко от 10 % от капитала на […] дружества[та,] [в които участва и] които не принадлежат нито към застрахователния, нито към финансовия сектор?
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и на член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество със седалище в Португалия, регулирано съгласно Decreto-Lei n.o 495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.) с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества, които не принадлежат към застрахователния сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-750/21: Pilatus Bank/ЕЦБ, Заключение от 25 май 2023 г.
Нарушение на член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013
Неправилно тълкуване на понятието за репутация по член 23, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС
Грешка при прилагане на правото, по-специално непропорционалност на отнемането на лиценза
Нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита в многофазното административно производство
Грешка при определяне на обхвата на надзорните правомощия на ЕЦБ
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/21: ЕЦБ/Crédit lyonnais, Съдебно решение от 4 май 2023 г.
Превишени ли са пределите на съдебния контрол от страна на Общия съд при преценката на мотивите на ЕЦБ относно риска от продажби на активи на много ниски цени?
Извършила ли е ЕЦБ явна грешка в преценката при анализа на риска от продажби на активи на много ниски цени, свързан с регулираните спестовни книжки?
Доказан ли е достатъчно рискът от неизпълнение от страна на Френската република, който да обоснове частичния отказ на ЕЦБ да предостави изключение по член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/21: Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro и др./Комисия, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Извършено ли е изопачаване на фактите и доказателствата от Общия съд при преценката на поведението на Комисията относно квалификацията на намесата на FITD като държавна помощ и при анализа на причинно-следствената връзка между поведението на Комисията и настъпилия вредоносен резултат?
Спазени ли са правилата за доказване на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и твърдяната вреда, съгласно член 340, втора алинея ДФЕС, и правилно ли е тълкувана тази предпоставка от Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-772/21: Brink’s Lithuania, Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба минимални стандарти за автоматизирани проверки трябва да се спазват от лице, работещо с пари в брой, което извършва автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите?
Ако съгласно член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 посочените в тази разпоредба минимални стандарти за автоматизирани проверки са приложими само за производителите на банкнотообработващи машини (но не и за лицата, работещи с пари в брой), следва ли член 6, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 5 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която задължението за спазване на тези минимални стандарти се прилага за лице, работещо с пари в брой?
Минималните стандарти за автоматизирани проверки за годност на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, предвид факта че са публикувани на уебсайта на ЕЦБ, в съответствие ли са с принципа на правна сигурност и с член 297, параграф 2 ДФЕС и задължителни ли са за лицата, работещи с пари в брой, и противопоставими ли са на тези лица?
Член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14, в частта, в която предвижда, че минималните стандарти за автоматизирани проверки за годност на евробанкнотите са публикувани на уебсайта на ЕЦБ със съответните изменения, противоречи ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и съответно невалиден ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/22: Theodorakis и Theodoraki/Съвет, Определение от 17 януари 2023 г.
Явява ли се Еврогрупата формация на Съвета на Европейския съюз или институция на Съюза, чиито актове могат да бъдат предмет на иск за извъндоговорна отговорност по член 340 ДФЕС?
Достатъчни ли са изложените мотиви на Общия съд, за да изпълнят задължението за мотивиране и да позволят на жалбоподателите да разберат причините за отхвърляне на иска?
Възможно ли е Комисията да бъде страна ответник по дело, когато в исковата молба ясно е посочен като ответник друг орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/22: Theodorakis и Theodoraki/Съвет, Определение от 17 януари 2023 г.
Явява ли се Еврогрупата институция или орган, създаден от Договорите на Европейския съюз, чиито актове или поведение могат да бъдат предмет на иск за извъндоговорна отговорност на Съюза по член 340, втора алинея ДФЕС?
Допускат ли член 137 ДФЕС и Протокол № 14 въвеждането на специални разпоредби, които изключват приложението на вътрешния правилник на Съвета и променят правната квалификация на Еврогрупата?
Може ли съдът на Съюза да пренебрегне изричната воля на ищеца относно определянето на ответника и да замести този ответник по собствена инициатива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/21: Ferrovienord, Заключение от 12 януари 2023 г.
1) Допускат ли правилото за пряката приложимост на [Европейската система от сметки (ЕСС)] 2010 и принципът на полезно действие на [Регламент № 549/2013] и на Директива [2011/85] национална правна уредба, която ограничава компетентността на националния съд, на който е подсъден въпросът за правилното прилагане на ЕСС 2010, само за целите на националното законодателство за ограничаване на публичните разходи, като по този начин изключва основното полезно действие на разпоредбите на [правото на Съюза], а именно проверката за прозрачност и надеждност на бюджетните салда, чрез която да се установи съблюдаването от Италия на [средносрочната бюджетна цел]?
2) Допускат ли правилото за пряката приложимост на ЕСС 2010 и принципът на полезно действие на [Регламент № 549/2013] и на Директива [2011/85], във връзка с организационното разделение между бюджетни органи и контролни органи, национална правна уредба, която ограничава действието на решението на националния съд, на който е подсъден въпроса за правилното прилагане на [ЕСС] 2010, само за целите на националното законодателство за ограничаване на публичните разходи, изключвайки всякакъв независим контрол върху определянето на субектите, чийто счетоводен баланс е част от счетоводния баланс на италианските структури на държавно управление (така както е квалифицирано за целите [на правото на Съюза]), чрез което да се провери съблюдаването от Италия на средносрочната бюджетна цел?
3) Допуска ли принципът на правовата държава, под формата на ефективна съдебна защита и на равностойност на правните средства за защита, национална правна уредба, която:
a) препятства извършването на всякаква съдебна проверка относно точното прилагане на ЕСС 2010 от ISTAT за целите на определянето на сектор S.13 и следователно относно правилността, прозрачността и надеждността на бюджетните салда, чрез която да се осъществи контрол за съблюдаването от Италия на средносрочната бюджетна цел (нарушение на принципа на ефективна съдебна защита);
б) възлага върху ищеца — ако се приеме за правилно предложеното от администрациите ответници тълкуване на разпоредбата, включително чрез закон за автентично тълкуване — тежестта на две отделни производства по обжалване и на произтичащ от това риск от постановяване на противоречиви съдебни решения относно наличието на правен статут [на Съюза], което на практика прави невъзможна ефективната защита на правото му в определения надлежен срок (т.е. финансовата година) за изпълнение на произтичащите от този статут задължения и подкопава правната сигурност относно наличието на статут на структура на държавно управление;
в) предвижда, че — отново ако се приеме за правилно предложеното от администрациите ответници тълкуване на разпоредбата, включително чрез закон за автентично тълкуване — по правилното определяне на параметрите на бюджета следва да се произнася юрисдикция, различна от тази, която италианската конституция е определила за компетентна в бюджетната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/20: Landesbank Baden-Württemberg/ЕСП, Определение от 10 януари 2023 г.
Следва ли, при наличие на споразумение между страните всяка да понесе направените от нея разноски и при оттегляне на заявлението за определяне на разноските, всяка страна да понесе своите разноски съгласно член 141, параграф 3 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-772/21: Brink’s Lithuania, Заключение от 15 декември 2022 г.
1. Следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба минимални стандарти трябва да се спазват от лице, работещо с пари в брой, което извършва автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите?
2. Ако съгласно член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 посочените в тази разпоредба минимални стандарти са приложими само за производителите на банкнотообработващи машини (но не и за лицата, работещи с пари в брой), следва ли член 6, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 5 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която задължението за спазване на тези минимални стандарти се прилага за лице, работещо с пари в брой?
3. Минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, предвид факта че са публикувани на уебсайта на ЕЦБ, в съответствие ли са с принципа на правна сигурност и с член 297, параграф 2 ДФЕС и задължителни ли са за лицата, работещи с пари в брой, и противопоставими ли са на тези лица?
4. Член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14, в частта, в която предвижда, че минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите са публикувани на уебсайта на ЕЦБ със съответните изменения, противоречи ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и съответно невалиден ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.