Селско стопанство и рибарство
Селско стопанство и рибарство
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1978 г.
Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 974/71 и Регламент (ЕИО) № 1013/71, последният от които е частично изменен с Регламент (ЕИО) № 2887/71, на държавите членки, и по-специално на Италианската държава, да приемат разпоредби със сила на закон, които установяват специфични критерии относно приложимостта или неприложимостта на компенсаторните суми към договори, сключени преди 19 декември 1971 г., с цел, както е предвидено в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1013/71, да „се позволи изпълнението на договора при условията, които биха съществували, ако не бяха приети паричните мерки, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 974/71“?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, отговаря ли член 20 от Декрет-закон № 661 от 15 ноември 1972 г., приет като Закон № 843 от 18 декември 1972 г., който предвижда, че компенсаторни суми не се дължат за стоки, които са предмет на търговски сделки, сключени преди 19 декември 1971 г., дори ако са освободени за окончателен внос след 2 януари 1972 г., при условие че плащането е извършено във валута, различна от щатски долари или алтернативно в щатски долари, покрити с гаранция за обменен курс или други клаузи със същия ефект, на целта, в повечето случаи, да се постигне посочената в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1013/71 цел; и съответно съвместим ли е или не с разпоредбата на Общността?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, напълно ефективна ли е разпоредбата на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1013/71 сама по себе си и следва ли тя да се тълкува в смисъл, че е имала за цел да остави на съдилищата на съответната държава членка да решат кога договорът е изпълнен при условията, които биха съществували при липса на паричните мерки, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 974/71
Във всеки случай:
Следва ли позоваването на „изпълнението на договора“ в посочената разпоредба на Общността да се разбира и счита за достатъчно, за да се отнася до изпълнението от страна на вносителя на задължението да плати цената съгласно условията, уговорени в договора?
В случай на плащане чрез откриване на неотменим акредитив в полза на износителя, следва ли договорът да се счита за изпълнен на датата на уведомяване на получателя за откриването на неотменимия акредитив в негова полза или, от друга страна, на датата, на която цената действително е платена на износителя?
При положение че описаната от ищеца ситуация бъде доказана като фактическа, имала ли е право Италианската финансова администрация да начислява компенсаторните суми, докато тази ситуация е продължавала?
Като се има предвид, че компенсаторните суми могат да се изменят във времето в съответствие с промените в обменните курсове, коя дата следва да се използва като референтна точка при отделните търговски сделки за определяне дали са налице изискваните от правото на Общността условия за прилагане на компенсаторни суми (член 4 от Регламент (ЕИО) № 974/71), за определяне на размера им (член 2) и за евентуалното им изменение (член 3); по-специално, следва ли да се вземе предвид датата на внос или износ на стоките, датата на плащане на цената или друг момент във времето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1978 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 1380/75 да се тълкува в смисъл, че когато при внос в държавите членки на стоки от трети страни е определено мито, но неговото прилагане е спряно и когато за такива стоки се начислява парично компенсаторно плащане, това плащане следва да бъде намалено чрез умножаване с паричен коефициент?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Следва ли паричното компенсаторно плащане да бъде намалено с размера, с който, ако беше наложено мито, то би било намалено чрез прилагане на коефициента, определен в Регламент (ЕИО) № 2147/75?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Явява ли се Регламент (ЕИО) № 1380/75 нищожен дотолкова, доколкото, когато мито е определено в разчетни единици, но неговото прилагане е спряно, паричното компенсаторно плащане при внос в Германия от трети страни не се намалява чрез прилагане на паричен коефициент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Нарушено ли е правото на защита на оправданите правни очаквания на износителите чрез пропуск на Комисията да приеме преходни разпоредби, защитаващи договори за износ, сключени преди 19 декември 1971 г.?
Нарушен ли е принципът на равнопоставеност чрез предоставяне на преходни разпоредби само за вносни, но не и за износни договори в Регламент № 2887/71?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1977 г.
1. Дали Регламент № 974/71 и № 1013/71, последният изменен с Регламент № 2887/71, позволяват на държавите членки да приемат нормативни актове със законна сила, които определят конкретни критерии относно приложимостта или неприложимостта на компенсаторните суми към договори, сключени преди 19 декември 1971 г., с цел да се даде ефект на условието в член 4, параграф 2 от Регламент № 1013/71?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съответства ли член 20 на италианския закон на условията на посоченото условие?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, дали условието е напълно ефективно само по себе си и следователно трябва да се тълкува като оставящо на съдилищата на държавите членки да решават във всеки отделен случай дали договорът е изпълнен при условията, към които то се отнася?
4. Дали позоваването в условието на изпълнението на договора се отнася до изпълнението от страна на вносителя на задължението да плати цената съгласно условията на договора?
5. Когато плащането на цената се извършва посредством неотменяем акредитив, следва ли договорът да се счита за изпълнен на датата на уведомяването на продавача за откриването на акредитива в негова полза или на датата, на която цената действително е изплатена на него?
6. Като се има предвид, че компенсаторните суми могат да се изменят във времето в зависимост от промените в обменните курсове, коя дата следва да се използва като референтна при отделните търговски сделки за определяне дали са изпълнени условията, изисквани от правото на Общността за прилагане на компенсаторни суми, за определяне на техния размер и за евентуалното им изменение; по-специално, трябва ли да се вземе предвид датата на вноса или износа на стоките, датата на плащане на цената или друг момент във времето?
7. При условие че се докаже фактическото съществуване на описаната от ищеца ситуация, имала ли е италианската Amministrazione delle Finanze законно право да събира компенсаторни суми, докато тази ситуация е продължавала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1977 г.
Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
Нарушение на принципа на равенство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1977 г.
Възможна ли е промяна на ответника в съдебно производство чрез разширяване на иска в отговора на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Изисква ли член 1, параграф 3 от Регламент № 974/71 на Съвета от 12 май 1971 г. относно определени мерки на конюнктурната политика, които трябва да се вземат в селското стопанство след временното разширяване на границите на колебание за валутите на някои държави членки, Комисията да се позовава на риска от нарушения в търговията и забранява ли й да определя компенсаторни суми, когато такъв риск не съществува?
В какво трябва да се състоят въпросните нарушения?
Трябва ли рискът от нарушения да се оценява на равнището на основните продукти (посочени в член 1, параграф 2, буква а)), или на равнището на преработените продукти (посочени в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 974/71)?
Трябва ли Регламент № 652/76 на Комисията от 24 март 1976 г. и последващите регламенти да се считат за валидни с оглед на основното законодателство на Общността, доколкото въвеждат парични компенсаторни суми за царевицата (10.05 B) и продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 974/71, които зависят от царевицата, равни на целия паричен ефект върху цената на основния продукт, коригиран само със стандартно намаление, без да се взема предвид дали тази обща мярка е строго необходима?
Съвместимо ли е въвеждането и поддържането в сила на паричните компенсаторни суми с Регламент № 652/76 на Комисията и последващите актове с разпоредбите на член 39 от Договора за Рим, въпреки че, въведени с цел да предотвратят незабавните последици от краткосрочните промени във валутните курсове върху селскостопанските цени в национална валута, те, според Комисията (предложение за регламент от 5 ноември 1976 г.), предизвикват смущаващи ефекти върху единството на селскостопанския пазар и изкривявания на конкуренцията и въпреки че, според Roquette, намаляват реалния доход на френските земеделски производители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Дори след влизането в сила на хармонизиращата Директива 74/63, разполагат ли държавите членки, в рамките на член 5 от тази директива и при спазване на материалните и процесуалните изисквания, предвидени в нея, с правомощието временно да считат за нежелателни определени вещества, които, макар и известни и признати към момента на приемането на тази директива, не фигурират в приложения списък, при условие че приетите мерки се прилагат при еднакви условия както за националните продукти, така и за продуктите, внесени от други държави членки?
Позволява ли член 5 от Директива 74/63, при условие че не се допуска дискриминация между внесени продукти и национални продукти, на държава членка временно да определи максимално допустимото съдържание на вещество, съдържащо се във внесени фуражи, произведени от сухо мляко, дори когато в миналото не е било определено максимално съдържание нито в изнасящата държава членка, нито във внасящата държава членка?
Позволява ли член 5 от Директива 74/63 на държава членка да забрани пускането на пазара на продукти, които са установени като нарушаващи временната национална разпоредба, която тя има право да приеме, като за продукти, идващи от други държави членки, такава забрана за пускане на пазара може да приеме формата на забрана за внос?
Разкрива ли разглеждането на член 5 от Директива 74/63 някакъв фактор, който да засяга неговата валидност, доколкото той разширява правомощията на държавите членки отвъд границите, оправдани от член 36 от Договора, и им позволява, посредством последното изречение на член 10, да избегнат без ограничение във времето пряко приложимите разпоредби на член 30 от Договора и тези, отнасящи се до общата организация на селскостопанските пазари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Явява ли се Регламент (ЕИО) № 2042/73 на Комисията от 27 юли 1973 година невалиден поради това, че въвежда дискриминация между износителите в противоречие с правилата срещу дискриминация, предвидени в членове 7 и 40 от Договора за Рим, като по този начин поставя търговците, които са фиксирали възстановяванията предварително преди 4 юни 1973 година, в различно положение в зависимост от това дали износът е осъществен преди или след тази дата, като първите получават цялата сума на компенсационните плащания, а другите са задължени да се застраховат срещу валутни рискове и понасят последиците от девалвацията на долара?
Явява ли се същият Регламент (ЕИО) № 2042/73 невалиден поради това, че придава обратно действие на Регламент № 1112/73, приет от Съвета на Европейските общности на 30 април 1973 година, и по този начин засяга придобити права?
Ще бъде ли по-благоприятно приложимото законодателство в настоящия случай за дружеството, ако Съдът приеме, че Регламент № 2042/73 е невалиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.