Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-13/23: cdVet Naturprodukte, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
Съвместим ли е [Регламент № 1831/2003], и по-специално член 3, параграф 1, буква а), член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 5 от посочения регламент, които без оглед на обстоятелствата в конкретния случай налагат обща забрана за пускане на пазара, използване и преработка на фуражни добавки, в случай че липсва разрешително за това, с принципа на пропорционалност, уреден в член 52, параграф 1 от [Хартата], като се имат предвид свободата на стопанската инициатива, защитена от член 16 от Хартата и правото на собственост съгласно член 17, параграф 1 от нея?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия преюдициален въпрос, от което следва, че [Регламент № 1831/2003], и по-специално член 3, параграф 1, буква а), член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 5 от посочения регламент, биха намерили приложение без ограничения: използваният от жалбоподателя като фуражна добавка екстракт, който според продуктовата спецификация на поддоставчика е произведен от семки и кори на грейпфрут и в същата е посочен като екстракт от семки на грейпфрут (по-точно екстракт S от семки на грейпфрут), представлява ли посоченото в член 2, [параграф] 3 от [Регламент за изпълнение 2021/758] във връзка с част 1, глава I.A от приложение I към същия регламент, вещество (при всички случаи и) „екстракт от грейпфрут CoE 140“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/21: B, Определение от 29 февруари 2024 г.
Какви са последиците за производството пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да определи разноските на страните по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на участниците, които са представили становища пред Съда във връзка с преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/22: Bayerische Ärzteversorgung и др., Заключение от 29 февруари 2024 г.
1.
a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
При отрицателен отговор:
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4. a)
За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
При утвърдителен отговор:
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6. a)
Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
При утвърдителен отговор на последния въпрос:
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Conversion religieuse ultérieure), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която на чужденец, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на лице с право на убежище, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които чужденецът е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата си на произход, освен ако става въпрос за разрешени в Австрия дейности, за които е установено, че представляват израз и продължение на убеждения, вече изразени в държавата на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/21: EUIPO/The KaiKai Company Jaeger Wichmann, Съдебно решение от 27 февруари 2024 г.
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания от страна на апелативния състав на EUIPO?
Следва ли при липса на ясно правило в Регламент № 6/2002 относно срока за предявяване на приоритет, произтичащ от международна патентна заявка, подадена съгласно ДПК, апелативният състав на EUIPO да приложи член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция за определяне на този срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-694/23: Edo, Определение от 21 февруари 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, след като то е оттеглено от националния съд?
Кой орган носи отговорност за произнасяне относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-766/22: Allane, Определение от 19 февруари 2024 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски, когато оттегли преюдициалното си запитване до Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-651/23: Balaban/EUIPO, Определение от 19 февруари 2024 г.
Какви са изискванията към искането за допускане на обжалване, за да се приеме, че повдигнатият правен въпрос е от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчно ли е позоваването на новостта на правната уредба или липсата на установена съдебна практика, за да се приеме значимост на въпроса за правото на Съюза?
Считат ли се за достатъчни общите твърдения относно предотвратяване на противоречиви решения без конкретни основания за значимостта на въпроса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.