Заключения

1) Обезщетение, което има характеристиките на краткосрочно обезщетение при неработоспособност на млади хора с увреждания, представлява ли обезщетение за болест или обезщетение за инвалидност за целите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71")?
2. Ако отговорът на първия въпрос е че подобно обезщетение трябва да се разглежда като обезщетение за болест:
а) Лице като майката на жалбоподателката, което окончателно е преустановило всякаква дейност като заето или самостоятелно заето лице поради пенсиониране, все пак „заето лице“ ли е за целите на член 19 поради предишната си дейност като заето или самостоятелно заето лице, или приложимите правила се съдържат в членове 27—34 (пенсионери)?
б) Лице като бащата на жалбоподателката, което не е извършвало дейност като заето или самостоятелно заето лице от 2001 г., все пак „заето лице“ ли е за целите на член 19 поради предишната си дейност като заето или самостоятелно заето лице?
в) Следва ли заявителят да се счита за „пенсионер“ за целите на член 28 поради предоставянето на обезщетение, придобито в съответствие с член 95б от Регламент № 1408/71, независимо от факта че въпросният заявител: i) никога не е бил заето лице по смисъла на член 1, буква a) от Регламент № 1408/71; ii) не е навършил законоустановената пенсионна възраст и iii) попада сред лицата, включени в приложното поле на Регламент № 1408/71, само като член на семейството?
г) Когато пенсионер попада в приложното поле на член 28 от Регламент № 1408/71, може ли член на неговото семейство, който винаги е живял заедно с него и в същата държава, да претендира в съответствие с член 28, параграф 1 във връзка с член 29 парично обезщетение за болест пред определената в съответствие с член 28, параграф 2 компетентна институция, когато това обезщетение е (евентуално) дължимо на члена на семейството (и не е дължимо на пенсионера)?
д) При условията на евентуалност (в зависимост от отговорите на точки a)—г) по-горе), прилагането на условие, предвидено от националното законодателство в областта на социалната сигурност, с което първоначалното придобиване на право на обезщетение за болест се ограничава само до лицата, които преди това са пребивавали в компетентната държава членка за изискван период от време в рамките на определен предшестващ период, съвместимо ли е с разпоредбите на член 19 и/или на член 28 от Регламент № 1408/71?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че такова обезщетение трябва да се разглежда като обезщетение за инвалидност, означава ли текстът на член 10 от Регламент № 1408/71, който визира обезщетенията „придобити[…] съгласно законодателството на една или повече държави членки“, че държавите членки запазват правото си съгласно Регламент № 1408/71 да определят условия за първоначално придобиване на такова обезщетение за инвалидност, които се основават на пребиваването в държавата членка или на доказването на изисквани периоди предшестващо пребиваване в държавата членка, така че заявителят да не може да претендира, на първо място, че има право на такова обезщетение от друга държава членка?