Дело C-610/18: AFMB и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Следва ли член 14, точка 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното [производство] наетият да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се разглежда като част от управляващия моторни превозни средства персонал:

i) на наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или

ii) на предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или

iii) на предприятието по подточка i), но и на предприятието по подточка ii)?

Следва ли член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното [производство] за работодател на наетия да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се счита:

i) наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или

ii) предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или

iii) предприятието по подточка i), но и предприятието по подточка ii)?

В случай че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател се счита предприятието, посочено във въпрос 1, буква а), подточка ii) и във въпрос 1, буква б), подточка ii), приложими ли са — изцяло или частично — специалните условия, при които работодатели като агенциите за временна заетост и други посредници могат да се позоват на предвидените в член 14, точка 1, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и в член 12 от Регламент [№ 883/2004] изключения от принципа[, че заетото лице се подчинява на законодателството] на държавата на заетостта по аналогия и в главното производство за целите на прилагането на член 14, точка 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 883/2004]?

В случай че при обстоятелства като тези в главното [производство] предприятието по въпрос 1, буква а), подточка ii) и по въпрос 1, буква б), подточка ii) се счита за работодател и отговорът на въпрос 2 е отрицателен, описват ли изложените в представения акт за преюдициално запитване факти и обстоятелства случай на злоупотреба с правото на Съюза и/или с правото на ЕАСТ

При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците от това?