Дело C-760/18: M.V. и др. (Contrats de travail à durée déterminée successifs dans le secteur public), Съдебно решение от 11 февруари 2021 г.

Осуетява ли целта и полезното действие на Рамковото споразумение […] тълкуване на разпоредбите на националното право за транспониране на Рамковото споразумение в националната правна уредба, което изключва от определението за „последователни“ срочни трудови договори по смисъла на клауза 1 и клауза 5, параграф 2 от Рамковото споразумение автоматичното удължаване на срочните трудови договори за работниците в сектора на сметосъбирането по силата на изрична разпоредба на националното право като член 167 от Закон № 4099/2012, поради това че то не представлява сключване на нов срочен договор в писмена форма, а удължаване на срока на съществуващ трудов договор?

Включва ли задължението за тълкуване на националното право от национален съд в съответствие с правото на Съюза в случай на регулиране и прилагане на дадена практика при наемането на работници в сектора на сметосъбирането в противоречие с мерките за предотвратяване на злоупотреби, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори, предвидени от мярката за транспониране на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение в националното право, и прилагането на разпоредба от националното право като член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920 в качеството ѝ на еквивалентна правна мярка по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, съществувала преди това, но все още в сила, което би позволило правилната правна квалификация като договори за неопределено време на последователните срочни трудови договори, използвани за удовлетворяване на устойчиви и дълготрайни нужди на местните институции в сектора на сметосъбирането?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съществува ли прекомерно ограничение на задължението на националния съд да тълкува националното право в съответствие с правото на Съюза, когато правна норма с конституционен ранг като член 103, параграфи 7 и 8 от Гръцката конституция след изменението от 2001 г. забранява изцяло преобразуването на срочните трудови договори в обществения сектор, сключени по време на действието на тази разпоредба, в договори за неопределено време, а това прави невъзможно прилагането на еквивалентна правна мярка на националното право по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, съществувала преди това, но все още в сила, като член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920, доколкото по този начин в хода на съдебно производство се елиминира възможността за правна преквалификация като договори за неопределено време на последователните срочни трудови договори, използвани за удовлетворяване на постоянните и дългосрочни нужди на местните власти в сектора на сметосъбирането, в съответствие с правилната правна квалификация на правоотношението, дори ако те са предназначени да удовлетворят устойчиви и дълготрайни нужди?