4.11.03.03 - Други материалноправни въпроси
Други материалноправни въпроси
Дело C-163/15: Hassan, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.
Следва ли член 23, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че лицензополучателят не може да предяви иск за нарушение на права върху марката на Общността, обект на лицензията, ако тази лицензия не е била вписана в регистъра?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли пречка член 23, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 за съществуването на национална съдебна практика, съгласно която при условията на процесуална субституция лицензополучателят може да предяви правата, които притежателят на марката има срещу нарушителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/14: Loutfi Management Propriété intellectuelle, Съдебно решение от 25 юни 2015 г.
Трябва ли член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени вероятността от объркване, която може да съществува между марка на Общността и знак — когато те обхващат идентични или сходни стоки и съдържат доминираща арабска дума, изписана с латински и арабски букви, като двете думи са сходни във визуално отношение и съответните потребители на разглежданите марка на Общността и знак имат основни познания по писмен арабски език — могат или трябва да се вземат предвид значението и произнасянето на тези думи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/13: Reber/СХВП, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Правилно ли е приложено изискването за доказване на сериозно използване на по-ранната национална марка при преценката на доказателствата, представени от заявителя?
Спазен ли е принципът на равно третиране при оценката на използването на марката и при отклонението от предходни решения на OHIM по сходни факти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/13: Blomqvist, Съдебно решение от 6 февруари 2014 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директивата за авторското право да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разпространяване“ на защитени с авторско право стоки в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на стоките до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където стоките са защитени с авторско право, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите в държавата членка, в която са доставени стоките, или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
Трябва ли член 5, параграфи 1 и 3 от Директивата за марките да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в търговската дейност“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държавата членка, където е регистрирана марката, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
Трябва ли член 9, параграфи 1 и 2 от Регламента относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че марката се „използва в процеса на търговия“ в държава членка, ако определено предприятие сключи договор чрез уебсайт в трета страна за продажбата и изпращането на обозначените с марката на Общността стоки до частен купувач с известен на продавача адрес в държава членка, получи цената за стоките и ги изпрати на купувача на уговорения адрес, или в подобни случаи съществува и условието преди продажбата стоките да са били предмет на предложение за продажба или на реклама, насочено/насочена към потребителите във въпросната държава членка или показано/показана на уебсайт, предназначен за потребителите в тази държава членка?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Митническия регламент да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „пиратски стоки“ зависи от условието да е налице „публично разпространяване“ на стоките в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на първия въпрос?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Митническия регламент да се тълкува в смисъл, че прилагането в определена държава членка на разпоредбите за предотвратяване на пускането в свободно обращение и за унищожаване на „имитирани стоки“ зависи от условието стоките да са използвани „в търговската дейност“, съответно „в процеса на търговия“ в тази държава членка според критериите, посочени в отговор на втория и третия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-661/11: Martin Y Paz Diffusion, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкуват в смисъл, че притежателят на изключителното право, което предоставя регистрираната марка, не може повече да го противопостави на трето лице по отношение на всички посочени при регистрацията стоки:
— когато дълго време притежателят на правото е поделял с това трето лице използването по отношение на част от разглежданите стоки на марката в рамките на определен вид съсобственост;
— когато във връзка с тази подялба той е предоставил на третото лице неотменимото си съгласие то да използва марката за тези стоки?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че прилагането на национална разпоредба като тази, съгласно която притежателят на определено право не може да го упражнява по незаконосъобразен начин или да злоупотребява с него, може да доведе до окончателно възпрепятстване на упражняването на това изключително право за част от разглежданите стоки, или те следва да се тълкуват в смисъл, че това прилагане трябва да се ограничи до санкционирането по друг начин на това упражняване на правото по незаконосъобразен начин или на злоупотребата с него?
Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на регистрирана марка прекратява ангажимента си спрямо трето лице да не използва марката за определени стоки, като по този начин иска да поеме сам това използване, националният съд въпреки това може да забрани окончателно това поемане отново на използването с мотива, че то представлява нелоялна конкуренция, тъй като вследствие от него притежателят ще получи полза от осъществената от третото лице преди това реклама във връзка с марката и е възможно да настъпи объркване на клиентите, или те следва да се тълкуват в смисъл, че националният съд трябва да наложи друга санкция, която не препятства окончателно това поемане отново на използването от страна на притежателя?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че окончателната забрана за използване от притежателя е обоснована когато третото лице е инвестирало дълги години за запознаването на обществеността със стоките, за които му е било предоставено от притежателя право на ползване на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/12: Specsavers International Healthcare и др., Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Изпълнено ли е условието за реално използване на марка на Общността по смисъла на член 15, параграф 1 и на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, когато фигуративна марка на Общността се използва само заедно с положена върху нея словна марка на Общността, ако освен това самото съчетание от двете марки също е регистрирано като марка на Общността?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че когато марка на Общността не е регистрирана цветна, но притежателят ѝ широко я използва в определен цвят или в определено съчетание от цветове, така че в съзнанието на значителен дял от потребителите тя вече се свързва с този цвят или с това съчетание от цветове, цветът или цветовете, които трето лице използва за представяне на знак, за който се твърди, че нарушава правата върху посочената марка, са релевантни в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване или на цялостната преценка относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че самото трето лице, използващо знак, за който се твърди, че нарушава правата върху регистрираната марка, е свързано в съзнанието на значителен дял от потребителите с определения цвят или с определеното съчетание от цветове, който или което използва за представянето на този знак, е релевантен фактор в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване и относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/12: Colloseum Holding, Съдебно решение от 18 април 2013 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 40/94 да се тълкува в смисъл,
1) че марка, която е част от комбинирана марка и е придобила отличителност единствено в резултат на използването на комбинираната марка, може да се счита за използвана по начин, който гарантира запазването на правата на притежателя ѝ, когато е използвана само комбинираната марка,
2) че дадена марка може да се счита за използвана по начин, който гарантира запазването на правата на притежателя ѝ, когато тази марка е използвана единствено заедно с друга марка, за потребителите двете марки са самостоятелни отличителни знаци и освен това самото съчетание на двете марки е регистрирано като марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/11: Fédération Cynologique Internationale, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
В рамките на спор относно нарушение на изключителното право на притежателя на марка на Общността, предвиденото в член 9, параграф 1 от Регламента […] право да се забрани използването на марката в процеса на търговия противопоставимо ли е на всяко трето лице, което използва предполагащ вероятност от объркване знак (поради сходство с марката на Общността и сходство между стоките или услугите), или обратно — от приложното поле на понятието „трето лице“ са изключени лицата, които използват предизвикващите объркване знаци, регистрирани в тяхна полза като марки на Общността, до заличаването на регистрацията на по-късните марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/11: Leno Merken, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че реалното използване на марка на Общността в една-единствена държава членка е достатъчно, за да се изпълни изискването за „реално използване в Общността“ на марката по смисъла на тази разпоредба или, обратно, при преценката на изпълнението на това изискване изобщо не следва да се вземат предвид границите на територията на отделните държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.