3.05.02 - Режим на извъндоговорната отговорност на Съюза
Режим на извъндоговорната отговорност на Съюза
Дело C-11/24: D’Agostino/ЕЦБ, Определение от 4 февруари 2025 г.
Представляват ли разпоредбите на член 127 ДФЕС, съответните членове от Протокола относно устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, и вътрешния правилник на ЕЦБ правни норми, които предоставят права на частноправни субекти и защитават техните интереси?
Може ли неизпълнението на институционални разпоредби, уреждащи разпределението на правомощията между органите на ЕЦБ, да доведе до ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при липса на нарушение на материална разпоредба, предоставяща права на частноправни субекти?
Съществува ли основание за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания или на твърдение за злоупотреба с власт при липса на категорични уверения от страна на компетентните органи на Съюза или на нарушение на общи принципи като лоялност, добросъвестност или дължима грижа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/23: D’Agostino/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Могат ли институционалните разпоредби относно разпределението на правомощията между органите на ЕЦБ да се тълкуват като правила, предоставящи права на частноправни субекти, и нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при всяко неправомерно поведение, независимо дали е нарушено правило, предоставящо права на частноправни субекти?
Правилно ли е тълкувана и приложена концепцията за злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ при изявлението на 12 март 2020 г.?
Установена ли е причинно-следствена връзка между поведението на председателя на ЕЦБ и твърдените вреди, така че да е налице основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-566/23: D’Agostino и Dafin/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите, като Общият съд е постановил определение по член 126 от Процедурния правилник, без да им предостави възможност да представят реплика и експертен доклад?
Достатъчно ли е установяването на всяко неправомерно поведение на институция на Съюза, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на ЕЦБ по член 340 ДФЕС, или е необходимо нарушението да засяга правило, което има за цел да предостави права на частноправни субекти?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при определението на Общия съд, с което се приема, че нарушените разпоредби не предоставят права на частноправни субекти?
Могат ли институционалните разпоредби относно разпределението на компетентностите между органите на ЕЦБ да се тълкуват като правила, предоставящи права на частноправни субекти, включително с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е приел, че твърдението за злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ не е било надлежно обосновано и не е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на ЕЦБ?
Налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на председателя на ЕЦБ и твърдените вреди?
Правилно ли е Общият съд да отхвърли твърденията относно материалните вреди, произтичащи от намаляването на стойността на ценните книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/23: Nardi/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка при всяко неправомерно поведение, независимо дали е нарушена норма, предоставяща права на частноправни субекти?
Представляват ли разпоредбите, уреждащи разпределението на правомощията между органите на Европейската централна банка, правила, които предоставят права на частноправни субекти, и нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания?
Дали е допуснато неправилно тълкуване на твърдението за злоупотреба с власт от страна на председателя на Европейската централна банка?
Установена ли е грешка при преценката за липса на причинно-следствена връзка между поведението на председателя на Европейската централна банка и твърдените вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-494/22: Комисия/Чешка република (Briquets de poche), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Редовно ли е вписването на права върху собствени ресурси в сметка Б, когато тези права са констатирани със закъснение, и може ли държавата членка при такива обстоятелства да се позове на освобождаване от задължението за предоставяне на разположение на тези ресурси?
Длъжна ли е държавата членка да констатира права върху собствени ресурси веднага след като разполага с необходимите доказателства, или може да изчака изпращането на доклад от OLAF, когато разследването е проведено с нейно участие, за да пристъпи към констатиране и събиране на вземанията по митнически задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-755/21: Kočner/Европол, Съдебно решение от 5 март 2024 г.
Въвежда ли член 50, параграф 1 от Регламент 2016/794 във връзка със съображение 57 режим на солидарна отговорност на Европол и съответната държава членка за вреди от неправомерна обработка на лични данни?
Изисква ли се от увреденото лице да докаже кой от участващите в сътрудничеството субекти (Европол или държавата членка) е отговорен за неправомерната обработка на данни, за да получи обезщетение?
Достатъчно ли е доказателството за причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на Европол (включване на името на жалбоподателя в „списъците с мафиоти“) и претърпяната вреда, за да се ангажира отговорността на Европол?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата относно квалифицирането на жалбоподателя като „мафиот“ преди изготвянето на доклада на Европол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/22: Planistat Europe и Charlot/Комисия, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при определяне на вредоносния факт, като е изопачил доводите на жалбоподателите относно неимуществените и имуществените вреди?
Нарушил ли е Общият съд правото при преценката си относно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, което да обоснове извъндоговорната отговорност на Съюза, включително по отношение на действията на OLAF и Комисията при препращане на информация до националните органи и подаване на жалба?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа дали твърдените вреди действително са настъпили и дали е налице причинно-следствена връзка между действията на институциите и тези вреди, преди да отхвърли иска за обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/22: Dyson и др./Комисия, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт и зачитане на силата на пресъдено нещо при преценката дали е налице достатъчно съществено нарушение на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30/ЕС?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „достатъчно съществено нарушение“ във връзка с нарушението на член 10, параграф 1 от Директива 2010/30/ЕС?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на понятието „достатъчно съществено нарушение“ и при зачитане на силата на пресъдено нещо, като е приел наличие на правна сложност?
Съобразено ли е в достатъчна степен с понятието „достатъчно съществено нарушение“ при оценката на сложността на уредбата и избора на метод за изпитване?
Налице ли е достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране, на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължима грижа, както и на свободата на стопанска инициатива при приемането на спорния регламент от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/22: United Parcel Service/Комисия, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че сериозните грешки на Комисията при използването на иконометричния модел не могат да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза и че липсва причинно-следствена връзка с твърдяната вреда?
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че обезщетението за прекратяване не подлежи на възстановяване, тъй като е било доброволно уговорено между страните?
Прекъсва ли се причинно-следствената връзка между тежкото нарушение на Комисията и вредата, изразяваща се в пропуснатите ползи, поради действията на UPS след спорното решение?
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че Комисията разполага с дискреционна власт при преценката на ефективността и че не е допуснала достатъчно сериозна грешка при тази преценка?
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че UPS не е направило необходимите искания за достъп до документите на FedEx и поради това е загубило правото си на достъп?
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че твърденията за вреди, произтичащи от загуба на възможност, представляват ново и недопустимо твърдение за вреди, тъй като не са изложени в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/23: British Airways/Комисия, Определение от 27 октомври 2023 г.
Съществува ли самостоятелно средство за защита по член 266 ДФЕС или задълженията по тази разпоредба следва да бъдат реализирани чрез други правни средства, предвидени в Договорите?
Как се определя началният момент и изтичането на петгодишния давностен срок за искове за недоговорна отговорност по член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, когато вредата произтича от неплащане на лихви върху възстановена глоба?
Може ли потвърждаващ административен акт, който не поражда нови правни последици, да бъде предмет на самостоятелен иск за отмяна по член 263 ДФЕС и да удължи срока за обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.