Дело C-460/07: Puffer, Съдебно решение от 23 април 2009 г.

1) Нарушава ли Шеста директива […], и по-специално разпоредбите на член 17 от нея, основните права съобразно общностното право (общностния принцип на равно третиране), доколкото тези разпоредби водят до предоставяне на възможност на данъчнозадължени лица да придобият право на собственост върху жилищни обекти за личните си жилищни нужди (потребление) на цена, с около 5% по-изгодна отколкото за други граждани на ЕС, като абсолютната стойност на това предимство нараства неограничено в зависимост от цената на придобиване и разходите по строителството на жилищния обект

Следва ли такова нарушение и от обстоятелството, че данъчнозадължени лица могат да придобиват за лични жилищни нужди право на собственост върху жилищни обекти, които те използват поне в незначителна част за своето предприятие, на цена, с около 5% по-изгодна отколкото за други данъчнозадължени лица, които не използват поне в незначителна част частните си жилищни имоти за своето предприятие?

2) Нарушава ли национална мярка, приета с оглед на транспонирането на Шеста директива, и по-специално на разпоредбите на член 17 от нея, член 87 ЕО, тъй като предоставя предимството, посочено в първия въпрос, във връзка с жилищни обекти, използвани за лични нужди от данъчнозадължени лица, на данъчнозадължени лица, извършващи облагаеми доставки, но не предоставя това предимство на данъчнозадължените лица, които извършват освободени доставки?

3) Продължава ли да проявява действието си член 17, параграф 6 от Шеста директива, когато националният законодател измени вътрешноправна разпоредба, с която се изключва приспадането (в настоящия случай § 12, алинея 2, точка 1 от UStG 1994), […] която може да се основе на член 17, параграф 6 от Шеста директива, с изричното намерение да остави в сила това изключване и когато запазването в сила на изключването на приспадането действително би следвало от националния UStG, но поради грешка при тълкуването на общностното право (в настоящия случай член 13, Б, буква б) от Шеста директива), която е могла да бъде установена едва в по-късен момент, националният законодател е въвел уредба, която, разглеждана сама по себе си, допуска в съответствие с общностното право (съгласно тълкуването на член 13, Б, буква б) от Шеста директива, направено в Решение по дело Seeling, посочено по-горе) приспадане на данъка?

4. В случай на отрицателен отговор на третия въпрос:

Могат ли последиците от изключването на приспадането (в настоящия случай става дума за § 12, алинея 2, точка 2, буква a) от UStG 1994), основани на „клаузата standstill“ […], залегнала в член 17, параграф 6 от Шеста директива, да бъдат засегнати от обстоятелството, че националният законодател променя едно от двете припокриващи се изключвания на приспадането, които се преплитат в националното законодателство (а именно § 12, алинея 2, точка 2, буква a) от UStG 1994 и § 12, алинея 2, точка 1 от UStG 1994), и в крайна сметка се отказва от него, тъй като е допуснал грешка при прилагане на правото?