Дело C-13/77: INNO/ATAB, Съдебно решение от 16 ноември 1977 г.

1. Забраняват ли член 3, буква е), втора алинея на член 5 и член 86 от Договора за ЕИО на държавите членки да въвеждат или поддържат в сила разпоредба, съгласно която за продажбата на потребителите както на внесени, така и на произведени в страната стоки се определя продажна цена от производителите или вносителите, ако тази разпоредба е от такова естество, че да насърчава злоупотребата от едно или повече предприятия с господстващо положение на общия пазар по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО, или насърчава злоупотребата с господстващо положение, което съществува, тъй като производителите и вносителите на тютюневи изделия могат да задължат търговците на дребно в държава членка да се придържат към определените от тях продажни цени на потребителите?

2. Съществуват ли предприятия, на които държавите членки предоставят специални или изключителни права по смисъла на член 90 от Договора, когато чрез законова разпоредба държавата косвено предоставя на производителите и вносителите на определени продукти, за разлика от производителите и вносителите на други продукти, възможността сами да определят задължителната продажна цена на потребителя, и ако този въпрос получи утвърдителен отговор, противоречи ли запазването на такива специални или изключителни права на разпоредбите на член 7 и членове 85—94 от Договора?

3. Следва ли членове 30, 31 и 32 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение, включва правила в държава членка, съгласно които се налага фиксирана цена за продажбата на тютюневи изделия на потребителя, а именно цената, посочена на данъчните етикети и която, според конкретния случай, се определя от производителите на тези продукти, установени в държавата, или от вносителите на същите продукти, по-специално от други държави членки

Съставляват ли такива правила такава мярка само когато е сигурно, че тя може да възпрепятства търговията в Общността пряко или непряко, действително или потенциално, което трябва да се установи от националния съд във всеки отделен случай

Различно ли е положението, ако след уведомяване за увеличение на цената и след спазване на определен срок държавата членка позволява на производителите и вносителите свободно да определят цените, включително продажните цени на дребно, но публикува цените и чрез посочената по-горе мярка осигурява спазването им?

4. Имат ли разпоредбите на член 5 от Директива 72/464/ЕИО на Съвета пряко действие, така че частноправните субекти да могат да се позовават на тях пред националните съдилища, и забраняват ли на държавите членки да въвеждат или поддържат в сила законодателна мярка, съгласно която за продажбата на потребителя на внесени или произведени в страната тютюневи изделия се налага продажна цена, посочена на данъчния етикет, като не е възможно да се надвиши максималната цена и не е допустимо да се продава продуктът на по-ниска цена?