всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Фитосанитарно законодателство

Фитосанитарно законодателство

Дело C-169/17: Asociación Nacional de Productores de Ganado Porcino, Съдебно решение от 14 юни 2018 г.

Трябва ли членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разпоредбата на член 8, параграф 1 от [Кралски декрет № 4/2014], която установява като условие за използване на термина „ibérico“ за продукти, произведени или предлагани на пазара в Испания, производителите на свине от иберийска порода в стопанства, развиващи интензивно животновъдство (de cebo), да увеличат минималната разполагаема свободна площ за животни с живо тегло над 110 kg на 2 m2 за всяко животно, ако се установи, че целта на тази мярка е повишаване на качеството на продуктите, за които се отнася посоченият нормативен акт?
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) във връзка с член 12 от [Директива 2008/120] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 8, параграф 1 от Кралски декрет № 4/2014, която установява като условие за използване на термина „ibérico“ за продукти, произведени или предлагани на пазара в Испания, производителите на свине от иберийска порода в стопанства, развиващи интензивно животновъдство (de cebo), да увеличат минималната разполагаема свободна площ за животни с живо тегло над 110 kg на 2 m2 за всяко животно, при условие че целта на националната разпоредба е повишаване на качеството на продуктите, а не конкретно подобряване на защитата на свинете?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 12 от Директива [2008/120/ЕО] във връзка с членове 34 и 35 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като тази на член 8, параграф 1 от Кралски декрет № 4/2014, която изисква от производителите от други държави членки — с цел повишаване на качеството на продуктите, произведени или предлагани на пазара в Испания, а не за по-голяма защита на свинете — изпълнението на същите условия за отглеждане на животните, които установява за испанските производители, за да може получените от техните прасета продукти да използват търговските наименования, които посоченият Кралски декрет регламентира?
Трябва ли членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разпоредбата член 8, параграф 2 от [Кралски декрет № 4/2014], която установява минимална кланична възраст от 10 месеца за прасетата, от които се произвеждат продукти с обозначението „de cebo“, с цел повишаване на качеството на тези продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/16: European Union Copper Task Force/Комисия, Съдебно решение от 13 март 2018 г.

Включва ли спорният регламент мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, които изключват възможността за пряко обжалване от страна на жалбоподателя?
Явяват ли се жалбоподателят и неговите членове лично засегнати от спорния регламент, така че да имат процесуална легитимация да го обжалват?
Лишава ли отхвърлянето на жалбата като недопустима жалбоподателя и неговите членове от правото на ефективна съдебна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-325/16: Industrias Químicas del Vallés, Заключение от 1 февруари 2018 г.

1) Представлява ли крайният срок, предвиден в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28 („до 31 декември 2010 г.“) или в член 3, параграф 1, втора алинея от същата директива („[д]о тази дата“), в който също се съдържа датата 31 декември 2010 г., във връзка с шестмесечния срок, посочен в съображение 8 от Директива 2010/28/ЕС, преклузивен срок с оглед на целта на системата, установена с Директива 91/414/, който държавите членки нямат право да продължават, така че неговото изчисляване е изчерпателно уредено в тази директива?
2) Ако се приеме, че посоченият срок може да бъде продължаван, следва ли актът за това продължаване да се взема без съобразяване с конкретните процедурни правила относно подаването на молба за продължаване и неговото предоставяне, или, доколкото това е правомощие на държавите членки, които са адресати на разпоредбите относно предвидената в член 3, параграф 1 от посочената директива процедура, същите трябва да се произнасят в съответствие с националното си законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/16: Incyte, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Трябва ли член 17, параграф 2 от Регламент […] № 1610/96 […] да се тълкува в смисъл, че е неточна „датата на първото [РПП] на [Съюза]“, посочена в заявка за издаване на [СДЗ] по смисъла на посочения регламент и на Регламент […] № 469/2009 […], когато тази дата е била определена, без да се вземе предвид тълкуването на правото, възприето от Съда в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659), така че е оправдана промяната на датата на изтичане на срока на [СДЗ], дори същият да е бил издаден преди постановяването на това съдебно решение и срокът за обжалване на решението за издаване на сертификата вече да е изтекъл?
Длъжна ли е компетентната за издаване на сертификата служба за индустриална собственост на държава членка служебно да поправи датата на изтичане на срока на [СДЗ], така че тази дата да съответства на тълкуването на правото, възприето в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/16: European Union Copper Task Force/Комисия, Заключение от 6 септември 2017 г.

Обжалваният регламент не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея, последна част от изречението ДФЕС
EUCuTF и неговите членове са лично засегнати от спорния регламент
Отхвърлянето на жалбата като недопустима лишава EUCuTF и неговите членове от ефективна съдебна защита

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/16: Sharda Europe, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.

Как следва да се разглежда датата 31 декември 2008 г., посочена в член 3, параграф 2 от Директива 2008/69 в текста ѝ на испански език — като краен срок за извършването на повторна оценка от страна на държавите членки, като крайна дата за включване в списъка в приложение I към Директива 91/414 на активните вещества, които подлежат на повторна оценка, или като последен ден от срока за подаване на съответното заявление за включване?
Изразът „най-късно до 31 декември 2008 г.“, съдържащ се в член 3, параграф 2 от Директива 2008/69, означава ли, че става въпрос за императивен срок с оглед на целта на системата по Директива 91/414, който държавите членки нямат право да удължават и следователно той е окончателно определен с Директива 2008/69?
Ако бъде прието, че посоченият срок може да бъде удължен, може ли неговото удължаване да бъде допуснато поради обективни причини, представляващи непреодолима сила, или, доколкото този срок се отнася до задължението на държавите членки по член 3, същите имат право да го удължават съобразно националното си законодателство, в случаите и при условията, предвидени в него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.

Тълкувано ли е неправилно от Общия съд понятието „информация, отнасяща се до емисии в околната среда“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-442/14: Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.

Следва ли от разпоредбите на член 14 от Директива 91/414, респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламент № 1107/2009, респ. член 19 от Директива 98/8, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директива 2003/4 следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението?
Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2[, втора алинея] от Директива 2003/4, ако се отчитат изложените в точка 5.5 от [акта за преюдициално запитване] доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 [от този акт] съдържание на документите?
а) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества, и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“?
б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)?
Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки?
В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми?
Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим?
От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, […] от Директива 2003/4 следва ли, че ако са налице емисии в околната среда, източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него?
За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на член 4, параграф 2, [първа алинея,] буква г) [от Директива 2003/4] следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-134/16: Chemtura Netherlands/EFSA, Определение от 14 юни 2016 г.

Налице ли са структурни или правни пречки, които да обосноват неотстранимост на твърдяна неимуществена вреда вследствие публикуването на заключението на EFSA?
Достатъчно ли е implicitното мотивиране в определението на Общия съд за изпълнение на задължението за изложение на мотиви по чл. 36 от Статута на Съда?
Може ли последващото обезщетение да отстрани евентуална финансова вреда, произтичаща от публикуването на заключението на EFSA?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form