всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Mischo

Генерален адвокат – Mischo

Дело C-52/98: Tudor Stone, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на немската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командировани работници.
Недопустимост на различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и за предоставяне на информация от чуждестранни работодатели спрямо германските работодатели, което води до дискриминация.
Недопустимост на различно определение на понятието „предприятие“ за чуждестранни работодатели, което води до неравно третиране спрямо германските работодатели.
Недопустимост на разширяване на приложното поле на Директива 96/71/ЕО така, че да се оправдае или наложи прилагането на спорните национални разпоредби.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/98: Oliveira Rocha, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на немската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо работодатели, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командировани работници.
Недопустимост на различно третиране при изплащането на отпускното обезщетение и при задължението за предоставяне на информация между германски и чуждестранни работодатели.
Недопустимост на различно определяне на понятието „предприятие“ за целите на прилагането на колективните трудови договори спрямо чуждестранни работодатели.
Недопустимост на тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО като позволяващо или изискващо прилагането на спорните немски разпоредби.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/98: Turiprata, Заключение от 13 юли 2000 г.

Нарушение на свободното предоставяне на услуги чрез прилагане на немската система за отпуск и отпускни каси спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия
Недопустимост на национални разпоредби, които предвиждат по-дълъг платен отпуск от минималния, установен с Директива 93/104/ЕО, и различни процедури за изплащане на отпускните и за предоставяне на информация от чуждестранни работодатели
Директна дискриминация чрез различно определяне на понятието „предприятие“ за чуждестранни и местни работодатели, което води до неравнопоставено третиране на смесени предприятия
Недопустимост на разширяване на приложното поле на националните разпоредби въз основа на Директива 96/71/ЕО, когато тези разпоредби противоречат на разпоредбите на Договора

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/99: Парламент/Richard, Съдебно решение от 13 юли 2000 г.

Допустимо ли е органът по назначаването да премине към следващ етап на процедурата по подбор, когато вече има кандидат, който отговаря на всички условия и изисквания, посочени в обявлението за свободното място?
Задължен ли е органът по назначаването формално да отхвърли кандидатурите, подадени на предходните етапи, преди да премине към следващ етап на процедурата по подбор?
Изисква ли консултирането на резервен списък, съставен след конкурси, запазени за граждани на новите държави членки, анулиране на започнатата процедура и определяне на нови условия за заемане на длъжността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/98: Frota Azul-Transportes e Turismo, Заключение от 13 юли 2000 г.

1. Съгласно Регламент № 2950/83 на Съвета, следва ли решение на държава-членка да не удостовери точността на фактите и сметките относно част от разходите по операция за обучение, на която Европейският социален фонд (ЕСФ) е предоставил помощ, на основание че: не съответства на действителната стойност на стоките и услугите на вътрешния пазар; цените на услугите надвишават максималните цени, определени в държавата-членка; начислените административни разходи са прекомерни; количествата и видовете използвани материали нямат връзка с операцията или количествата не са обосновани от конкретната операция; или на подобни основания, да се счита за решение, че разходите са недопустими, или напротив, това е решение, което попада в обхвата на отрицателното удостоверяване на точността на фактите и сметките в исканията за плащане, съгласно втората част на член 5, параграф 4 от този регламент?
2. Води ли намаляването на националния принос, решено от компетентния национален орган при изчистване и изплащане на окончателния баланс, в резултат на несертифициране на част от определени разходи на основанията, посочени в предходния въпрос, съгласно съвместните разпоредби на член 5, параграф 4, първата част на член 7, параграф 1 от регламента и член 5, параграфи 1 и 5 от Решение 83/516, до съответно пропорционално намаляване на размера на помощта от Общността, така че всяка повторна преценка от страна на органите на Общността на правилността или точността на фактите и сметките по отношение на такива разходи да е безпредметна и невъзможна?
3. По същия начин, когато, след като са установени сериозни нередности, засягащи цялата рамка, в която е оценено и предоставено финансирането, държавата-членка реши, след получаване на искане за окончателно плащане на баланса съгласно член 5, параграф 4 от регламента, да оттегли националната помощ, въпреки че е организиран някакъв вид курс за обучение, или че курсът е бил само фиктивен, престава ли органът, управляващ ЕСФ, да има каквато и да е преценка и няма ли основание да вземе окончателно решение, поради факта, че всяка възможност за принос от Общността към този курс е безвъзвратно изключена, и че оттеглянето на помощта вече е влязло в сила дори на равнище Общността, само защото националният орган е взел такова решение и защото това изключване следва необходимо и автоматично, като е съдържано в посочените по-горе членове на регламента и решението, както и в правилата, установени в общи линии в посочените разпоредби на правото на Общността, доколкото те уреждат участието във финансирането и приноса на Фонда, тъй като при тези обстоятелства такива ситуации повече не биха възниквали?
4. Следва ли удостоверяването на точността на фактите и сметките в исканията за плащане да се разбира като изключващо всякаква преценка дали разходите са обосновани от действително извършената операция, стойността на стоките и услугите на вътрешния пазар и разумността на начислените разходи в рамките на сложна структура, и следователно като изискващо такава преценка да бъде ограничена до формална проверка, че представените разходи се отнасят до одобрени разходи, че разходите са останали в рамките на общите тавани за всеки елемент и че са отчетени с формално приемливи документи съгласно приложимите счетоводни правила?
5. Възможно ли е прилагането към направените разходи на съществени критерии за оценка, а именно дали такива разходи съответстват на действителните пазарни цени, дали административните разходи на предприятието, което е провело курса за обучение, са правилно начислени, дали използването на определено количество или дори определен вид материали е неразумно (например материали, по-скъпи от други, също толкова подходящи) с оглед организирането на конкретен курс за обучение, да запазва тази преценка за органите на Общността, така че тези критерии да са идентични и по този начин всички търговци в Общността да бъдат третирани еднакво, с всички последици, които това има за тълкуването и прилагането на член 5, параграф 4 от Регламент № 2950/83?
6. Разпростира ли се правомощието, запазено за Комисията, с изключение на други органи, да спира, намалява или оттегля помощта на Фонда, предвидено в член 6, параграф 1 от регламента, и върху спирането, намаляването или оттеглянето на националния принос от националния орган, който управлява помощта за обучителни цели?
Съответно, ако компетентният национален орган не е възпрепятстван от правото на Общността да спира, намалява или оттегля националната помощ, поражда ли приемането на такова решение след подаване на искането за окончателно плащане незабавно и автоматично действие по отношение на съответната пропорция на приноса от Общността и, освен това, позволява ли на националния орган да изисква незабавно възстановяване на националния принос или на националния принос и приноса от Общността?
Или пък е абсолютно изискване на правото на Общността националният орган да се ограничи до несертифициране на определени разходи и да изчака окончателното решение на Комисията и едва тогава да изисква възстановяване на всяка сума, авансирана по окончателното плащане за операцията, тъй като едва тогава, при изпълнение на предпоставката за изтичане на срока, той има законно правомощие да взема решения относно възстановяването или връщането на изплатени или предоставени, но не дължими суми?
7. Може ли удостоверяването на точността на фактите и сметките в исканията за окончателно плащане по отношение на курсове за обучение, както е посочено във втората част на член 5, параграф 4 от Регламент № 2950/83 на Съвета, да бъде валидно извършено само чрез вписване в поле 18 на формуляра, посочен в приложение 2 към Решение 83/673 на Комисията от 22 декември 1983 г., когато искането за окончателно плащане се препраща съгласно първия абзац на член 1, параграф 2 и член 1, параграфи 3 и 4, както и член 6, параграфи 1 и 2 от посоченото решение, или тези разпоредби се прилагат само за вътрешноведомствени процедурни формалности, които нямат външно значение, тъй като не са съществени, и които не правят невъзможно за съответния отдел впоследствие да издаде удостоверение, което се различава от първоначалното удостоверение, било като отделен документ, било на нов формуляр, при условие че и в двата случая се взема предвид правната същност на мерките и се спазват ограниченията и условията, установени от националното законодателство за извършване на съответната промяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/98: Engil, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО (сега членове 49 и 50 ДФЕС).
Недопустимост на национални разпоредби, които предвиждат по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширни задължения за предоставяне на информация за работодатели, установени в други държави членки, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО.
Недопустимост на национална разпоредба, която определя всички командировани работници като предприятие за целите на приложното поле на колективните трудови договори, докато за германските работодатели се прилага различно определение на предприятието, което води до различно третиране на смесени предприятия.
Недопустимост на тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО в смисъл, че позволява или изисква прилагането на разпоредби, които противоречат на членове 59 и 60 от Договора за ЕО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/98: dos Santos Sousa, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускни към предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с принципа на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различното третиране по отношение на изплащането на отпускните и задълженията за предоставяне на информация между германски и чуждестранни работодатели.
Недопустимост на определянето на понятието „предприятие“ по различен начин за чуждестранни работодатели, което води до неравно третиране спрямо германските работодатели.
Недопустимост на разширяването на приложното поле на германската система за отпуск и отпускни въз основа на Директива 96/71/ЕО, когато това противоречи на разпоредбите на Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/98: Portugaia Construções, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен годишен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и за предоставяне на информация от работодатели, установени в други държави членки, спрямо германските работодатели.
Недопустимост на различно определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори, което води до по-неблагоприятно третиране на предприятия, установени в други държави членки.
Недопустимост на разширяване или разрешаване на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, ако тя противоречи на членове 59 и 60 от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/98: Santos & Kewitz Construções, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на задължението за прилагане на по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, както и на различната процедура за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширното задължение за предоставяне на информация за чуждестранните работодатели, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на различното определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори спрямо чуждестранни работодатели, което води до дискриминация.
Недопустимост на разширителното тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, което би позволило или изисквало прилагането на национални разпоредби, противоречащи на членове 59 и 60 от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/98: Finalarte и др., Заключение от 13 юли 2000 г.

1. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от национална правна уредба — първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG — която разширява приложението на разпоредбите на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, относно събирането на вноски и предоставянето на обезщетения във връзка с правото на работниците на платен отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, и по този начин разпоредбите на тези договори относно схемата, която трябва да се спазва в това отношение, към работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилагат тези колективни трудови договори?
2. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от второто изречение на параграф 1, алинея 1 и първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG, които водят до прилагането на разпоредби на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, които:
(a) предвиждат отпуск, който надвишава минималната продължителност на годишния отпуск, установена с Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време; и/или
(b) позволяват на работодатели, установени в Германия, да претендират възстановяване на разходите за отпуск и надбавки за отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, докато за работодатели, установени в чужбина, не е предвидено такова право, а вместо това командированите работници имат пряко право срещу съвместните органи на страните по колективните трудови договори; и/или
(c) във връзка със схемата за социален фонд, която трябва да се спазва съгласно тези колективни трудови договори, налагат на работодатели, установени в чужбина, задължения да предоставят на съвместните органи на страните по колективните трудови договори повече информация, отколкото се изисква от работодатели, установени в Германия?
3. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от параграф 1, алинея 4 от AEntG, съгласно който — за целите на класифицирането на предприятия като обхванати от колективен трудов договор, обявен за общозадължителен и който, съгласно първото изречение на параграф 1, алинея 3 от този закон, също се прилага за работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилага този колективен трудов договор — всички работници, командировани в Германия, но само тези работници, се третират като предприятие, докато различна дефиниция на предприятие се прилага за работодатели, установени в Германия, което в определени случаи води до това, че различни предприятия попадат в обхвата на общозадължителния колективен трудов договор?
4. Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че, с оглед на правилното тълкуване на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО, не изисква и не допуска правилата, разгледани в въпроси 1, 2 и 3?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1272829303182 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form