Дело C-38/21: BMW Bank, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Попадат ли в приложното поле на Директива 2011/83/ЕС, Директива 2008/48/ЕО и/или Директива 2002/65/ЕО договорите за лизинг на моторни превозни средства, които не предвиждат задължение за закупуване на предмета на договора, и ако да, как следва да бъдат квалифицирани тези договори?

Следва ли договор за услуга по смисъла на член 2, точка 6 от Директива 2011/83/ЕС, сключен между потребител и търговец чрез използване на средство за комуникация от разстояние, да се квалифицира като „договор от разстояние“ по смисъла на член 2, точка 7 от същата директива, ако сключването на договора е предшествано от фаза на договаряне при едновременното физическо присъствие на потребителя и на посредник, действащ от името или за сметка на търговеца?

Следва ли договор за услуга по смисъла на член 2, точка 6 от Директива 2011/83/ЕС, сключен между потребител и търговец, да се квалифицира като „договор извън търговския обект“ по смисъла на член 2, точка 8, буква a) от същата директива, ако при подготовката на сключването на договора чрез използване на средство за комуникация от разстояние потребителят е посетил търговския обект на посредник, действащ от името или за сметка на търговеца за целите на договарянето, но извършващ различна дейност от тази на търговеца?

Следва ли член 16, буква л) от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува в смисъл, че договор за лизинг на моторно превозно средство, сключен между търговец и потребител и квалифициран като договор за услуга от разстояние или извън търговския обект по смисъла на посочената директива, попада в обхвата на изключението от правото на отказ, предвидено в тази разпоредба?

Следва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, установяваща законова презумпция, че търговецът изпълнява задължението си да информира потребителя за правото му на отказ, когато в договора този търговец препраща към национални разпоредби, които от своя страна препращат към нормативно установен образец за информиране по този въпрос, като същевременно използва клаузи, съдържащи се в този образец, които не съответстват на изискванията на тази разпоредба от Директивата, и ако не може да тълкува разглежданата национална правна уредба в съответствие с Директива 2008/48, националната юрисдикция, сезирана със спор единствено между частноправни субекти, длъжна ли е само въз основа на правото на Съюза да остави без приложение такава правна уредба?

Следва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48/ЕО, разглеждан във връзка с член 14, параграф 3, буква б) от същата директива, да се тълкува в смисъл, че размерът на дневната лихва, който трябва да бъде посочен в договора за кредит, в случаите на упражняване от страна на потребителя на правото на отказ от договора, не може да надхвърля сумата, произтичаща аритметично от договорения в този договор лихвен процент, и ако не е предоставена информация с тези характеристики, не се дължи дневна лихва?

Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва съществената информация относно всички извънсъдебни процедури за уреждане на спорове или обезщетение, които са на разположение на потребителя, и когато е приложимо, относно разходите за всяка от тях, обстоятелството, че искането за уреждане на спор или обезщетение трябва да се подаде по пощата или по електронен път, физическия или електронния адрес, на който трябва да бъде изпратено съответното искане, както и останалите формални изисквания, на които то трябва да отговаря, като се има предвид, че обикновеното препращане в договора за кредит към процедурен правилник, който е на разположение при поискване или е достъпен в интернет, или към друг акт или документ, отнасящ се до условията за достъп до извънсъдебни процедури за уреждане на спорове и обезщетение, не е достатъчно?

Следва ли член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване на кредита, договорът за кредит по принцип трябва да описва конкретно и лесно разбираемо за средния потребител начина на изчисляване на това обезщетение, за да може този потребител да определи размера на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, въз основа на предоставената в посочения договор информация, и при липса на конкретно и лесно разбираемо указание за начина на изчисляване, такъв договор може да изпълни предвиденото в тази разпоредба задължение, стига да съдържа други данни, позволяващи на потребителя лесно да определи размера на съответното обезщетение, и по-специално максималния му размер?

Следва ли член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато информация, предоставена от кредитора на потребителя на основание член 10, параграф 2 от тази директива, се окаже непълна или невярна, срокът за отказ започва да тече само ако тази непълна или невярна информация не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своите права и задължения по тази директива, нито решението му да сключи договора, и когато е приложимо, не може да го лиши от възможността да упражни пълноценно правата си при същите условия като тези, които биха били налице, ако предоставената информация беше пълна и точна?

Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да упоменава, под формата на конкретен процент, лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на договора, и конкретно да описва механизма за неговото регулиране, като когато посоченият лихвен процент се определя в зависимост от променлив във времето референтен лихвен процент, в договора за кредит трябва да се посочи приложимият към датата на сключването на договора референтен лихвен процент, начинът на изчисляване на лихвения процент за просрочени плащания в зависимост от референтния лихвен процент трябва да бъде представен в договора по начин, който е лесно разбираем за средния потребител, и в договора за кредит трябва да се посочи честотата на изменение на този референтен лихвен процент?

Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че пълното изпълнение на договора за кредит води до погасяване на правото на отказ и че кредиторът няма основание да се позовава на обстоятелството, че поради поведението си в периода между сключването на договора и упражняването на правото на отказ от договора, а и след упражняването на това право потребителят е упражнил неправомерно това право, ако поради непълна или невярна информация в договора за кредит, несъответстваща на член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, срокът за отказ не е започнал да тече?

Следва ли Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността, при упражнено от потребителя право на отказ съгласно член 14, параграф 1 от тази директива, кредиторът да се позове на погасяването на това право съобразно националните разпоредби, ако в договора за кредит не се съдържа информация дори и за едно от предвидените в член 10, параграф 2 от тази директива задължителни обстоятелства или посочената в договора информация е непълна или невярна, без впоследствие да е била надлежно предоставена, и поради това срокът за отказ, предвиден в същия член 14, параграф 1, не е започнал да тече?

Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО във връзка с принципа на ефективност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато потребителят се отказва от свързан договор за кредит по смисъла на член 3, буква н) от тази директива, той трябва да върне на кредитора стоките, финансирани с кредита, или да го покани да си вземе обратно стоките, без в същото време кредиторът да има задължението да възстанови вече платените от потребителя месечни вноски по кредита?