Дело C-141/96: Finanzamt Osnabrück-Land/Langhorst, Съдебно решение от 17 септември 1997 г.

Позволява ли член 22, параграф 3, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, кредитно известие по смисъла на параграф 14, алинея 5 от Закона за данъка върху оборота от 1980 година да се счита за фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура (член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива)?

Ако да, допустимо ли е съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива лице, което приема кредитно известие, в което е посочена по-висока сума на данъка, отколкото дължимата по облагаемите сделки, и не оспорва в това отношение посочената в кредитното известие сума на данъка, да се счита за лице, което е посочило данък върху добавената стойност във фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура, и следователно да е длъжно да плати този данък върху добавената стойност?

Може ли получателят на кредитно известие при обстоятелствата, посочени във втория въпрос, да се позове на член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива, ако от него се изисква да плати като данъчно задължение разликата между посочения в кредитното известие данък върху добавената стойност и дължимия по облагаемите сделки данък?