Дело C-494/04: Heintz van Landewijck, Съдебно решение от 15 юни 2006 г.

1. Следва ли Директива 92/12/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да приемат правна уредба, въз основа на която, в случаи като настоящия, те трябва да възстановят или прихванат суми, платени или станали дължими като акциз към момента на заявяване на акцизни марки в случай, при който заявителят (упълномощен складодържател) не е използвал и няма да може да използва марки, които са изчезнали преди да бъдат поставени върху акцизните стоки, и трети лица не могат да са използвали и няма да могат да използват законно марките, дори и да не може да се изключи, че те са използвали или ще използват марките чрез поставянето им върху тютюневи изделия, които са пуснати на пазара незаконно?

2(а). Следва ли Шеста директива и по-специално член 27, параграфи 1 и 5 от нея да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че нидерландското правителство не е уведомило Комисията за желанието си да запази специалната процедура за облагане с данък на тютюневи изделия до изтичането на срока, предвиден в член 27, параграф 5 от Шестата директива, изменена с Деветата директива, означава, че ако дадено лице се позове на неспазването на срока след датата, на която е направено уведомлението, тази специална процедура за облагане с данък трябва да не се прилага дори и след уведомлението?

2(б). Ако отговорът на въпрос 2(а) е отрицателен, следва ли Шеста директива и по-специално член 27, параграфи 1 и 5 от нея да се тълкуват в смисъл, че специалната процедура за облагане с данък на тютюневи изделия, предвидена в член 28 от Закона за ДДС, трябва да не се прилага на основание, че е несъвместима с условията, предвидени в посочените разпоредби на директивата?

2(в). Ако отговорът на въпрос 2(б) е отрицателен, следва ли Шеста директива и по-специално член 27, параграфи 1 и 5 от нея да се тълкуват в смисъл, че невъзстановяването на ДДС при обстоятелства като посочените във въпрос 1 противоречи на тази директива?