Дело C-155/10: Williams и др., Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

До каква степен европейското право евентуално определя или предвижда изисквания относно естеството и/или размера на възнаграждението, което се дължи за периодите на платен годишен отпуск, и до каква степен държавите членки могат евентуално да определят начина на изчисляване на това възнаграждение?

В частност достатъчно ли е изплащаното съгласно националното законодателство и/или практика и/или колективните и/или индивидуалните трудови договори между работодатели и работници възнаграждение да позволява и да дава стимул на работниците да вземат и да ползват годишния си отпуск в пълния смисъл на тези думи и да не създава значителен риск от отказ на работниците от отпуск?

Ако не, изисква ли се възнаграждението: или да съответства точно на „обичайното“ възнаграждение на работника, или да бъде като цяло сходно с това възнаграждение?

Ако отговорът на въпрос 3, буква а) или буква б) е утвърдителен, спрямо кое възнаграждение трябва да се преценява съответствието или сходството: спрямо възнаграждението, което работникът би получавал през периода на отпуск, ако бе работил, вместо да ползва отпуск, или спрямо възнаграждението, което би получавал през друг период на труд, и във втория случай — през кой период?

Как следва да се преценява „обичайното“ или „сходното“ възнаграждение при обстоятелства, при които: възнаграждението на работника за периодите на труд се увеличава с добавки, когато и доколкото извършва специална дейност, съществува годишен или друг предел за степента, в която работникът може да извършва такава дейност, или за времето, в продължение на което може да я извършва, и този предел е надвишен или почти надвишен към момента, в който работникът взема годишния си отпуск, така че всъщност работникът не би имал право да извършва тази дейност, ако бе работил, вместо да ползва отпуск?