Дело C-72/11: Afrasiabi и др., Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

Необходимо ли е включените в списъка лица или образувания да могат незабавно да започнат да използват икономическия ресурс, за да придобиват финансови средства или да получават услуги, за да е налице предоставяне по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007

Ако не, следва ли член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне обхваща доставката и инсталирането в помещенията на трето лице в Иран на функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация икономически ресурс (в случая вакуумна пещ), с който третото лице възнамерява по-късно да произвежда продукти за едно от посочените в приложения ІV и V към Регламента юридически лица, образувания или субекти?

Следва ли член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 да се тълкува в смисъл, че заобикаляне може да е налице само когато извършителят формално — но все пак само привидно — е съобразил действията си със забраните по член 7, параграфи 1—3 от Регламент № 423/2007, така че и при най-широко тълкуване забранителните норми да не обхващат тези действия

При това положение изключват ли се взаимно съставите на забраната за заобикаляне и на забраната за предоставяне

При утвърдителен отговор, може ли поведение, което (все още) не попада под забраната за (косвено) предоставяне, все пак да съставлява заобикаляне по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007?

Ако не, представлява ли член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 обща норма, под която може да се подведе всяко деяние, в резултат от което ще бъде предоставен икономически ресурс на включено в списъка лице или образувание?

Посоченият в член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 признак от субективна страна „съзнателно и преднамерено“ изисква ли, от една страна, извършителят да е предвиждал с положителност, че действията му имат за предмет или последица заобикаляне на забраната за предоставяне, и от друга страна, да е налице и волеви момент, който предполага най-малкото извършителят да е допускал заобикалянето на забраната

Ако не, трябва ли извършителят да е искал да заобиколи забраната, тоест да е действал с пряк умисъл?

Ако не, може ли да се приеме, че не е необходимо съзнателно заобикаляне, а е достатъчно извършителят да е предвиждал заобикалянето на забраната само като вероятност и да е допускал това?