Дело C-45/12: Hadj Ahmed, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.

1) Ако гражданка на трета държава (в случая, с алжирско гражданство) е получила преди по-малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка (в случая, в Белгия), за да живее без брак или регистрирано съжителство с гражданин на друга държава членка (в случая, лице с френско гражданство), от което тя има дете (с френско гражданство), попада ли тя в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейство на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени — като получател на семейни добавки — гарантирани семейни обезщетения за друго дете, гражданин на трета страна (в случая, с алжирско гражданство), макар нейното съвместно съжителство с бащата на детето, което е с френско гражданство, междувременно да е приключило?

2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, при посочените в същия въпрос обстоятелства и предвид присъствието в нейното домакинство на дете с френско гражданство, попада ли тази гражданка на трета държава — или нейното дете, гражданин на трета държава — в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейството на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени гарантирани семейни обезщетения за детето, което е с алжирско гражданство?

3) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при посочените в първия въпрос обстоятелства, ползва ли се тази гражданка на трета държава — съгласно [член 13, параграф 2 и член 14 от] Директива 2004/38 […] във връзка с член 12 ЕО (понастоящем член 18 ДФЕС) — от същото правно третиране като гражданите на съответната държава, докато не ѝ бъде отнето правото на пребиваване, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения, когато това условие не се изисква от получателите на семейни добавки, граждани на съответната държава?

4) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, и в качеството ѝ на майка на гражданин на [Съюза], ползва ли се посочената гражданка на трета държава — съгласно членове 20 и 21 от [Хартата] — от принципа на равно третиране, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения за друго нейно дете, гражданин на трета страна, когато това условие за продължителност на пребиваването не се изисква за дете, което е гражданин на [държава членка]?