Дело C-628/16: Kreuzmayr, Съдебно решение от 21 февруари 2018 г.

1) В случаи като разглежданите в главното производство,

– в които данъчнозадълженото лице Х1 разполага със стоки, съхранявани в склад в държавата членка А, и продава тези стоки на данъчнозадълженото лице Х2, а Х2 изразява пред Х1 намерението да превози стоките до държавата членка Б, като се представя пред Х1 с идентификационния си номер по ДДС, предоставен от държавата членка Б,

– и Х2 препродава тези стоки на Х3, като договаря с Х3, че Х3 ще инициира или ще извърши превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б, при което Х3 инициира или извършва превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б и може да се разпорежда със стоките като собственик още в държавата членка А,

– но Х2 не уведомява Х1, че вече е препродало стоките, преди те да напуснат държавата членка А,

– а освен това Х1 е нямало как да установи, че не Х2 ще инициира или извърши превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б,

следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че мястото на доставката, извършена от Х1 за Х2, се определя съгласно член 32, първа алинея от Директива ЕО, и че следователно доставката, извършена от Х1 за Х2, представлява вътреобщностната доставка (т.нар. „доставка, свързана с превоза или изпращането“)?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че въпреки това Х3 има право да приспадне платения по получени доставки ДДС на държавата членка Б, посочен във фактурите, издадени от Х2, при условие че Х3 използва получените стоки за целите на облагаемите му в държавата членка Б сделки и не се предполага злоупотреба от страна на Х3 с правото на приспадане на данъка?

3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако Х1 впоследствие научи, че Х3 е инициирал превоза и още в държавата членка А е могъл да се разпорежда със стоките като собственик, следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че доставката, извършена от Х1 за Х2, губи с обратно действие качеството си на вътреобщностна доставка (тоест че тази доставка трябва да се квалифицира с обратно действие като т.нар. „доставка, несвързана с превоза или изпращането“’)?