Дело C-203/18: Deutsche Post и Leymann, Съдебно решение от 21 ноември 2019 г.

Трябва ли разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която буквално възпроизвежда разпоредбите на член 13, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 561/2006, доколкото се прилага за превозни средства с максимално допустима маса над 2,8 тона, но ненадвишаваща 3,5 тона, и които поради това не попадат в приложното поле на Регламент № 561/2006, да се тълкува изключително въз основа на правото на Съюза, така както то е тълкувано от Съда, когато тези разпоредби се прилагат пряко и безусловно за такива превозни средства съгласно националното право?

Трябва ли член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение се отнася само до превозните средства или комбинациите от превозни средства, използвани в рамките на дадена операция за превоз изключително за целите на доставката на пратки като част от универсална пощенска услуга, или това изключение е приложимо и когато съответните превозните средства или комбинациите от превозни средства се използват предимно или в определена степен за доставката на пратки, които са част от универсална пощенска услуга?

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 97/67/ЕО да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че допълнителни услуги като събиране със или без определен времеви диапазон, визуална проверка на възрастта на клиента, наложен платеж, доставяне на пратки до 31,5 кг срещу заплащане от получателя, услуга по препращане, разпореждане за третирането на пратката при невъзможност за доставяне, както и предпочитан ден за получаване и предпочитано време за получаване, са предоставяни във връзка с пратка, представлява пречка да се счита, че тази пратка е част от „универсална услуга“ по силата на посочената разпоредба, а следователно и че е пратка, доставяна като „част от универсална услуга“ за целите на прилагането на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006?