4.04.05.07.02 - Безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в друга държава членка

Важи ли и при условията на Регламент № 883/2004 допълващата функция на постановеното при действието на Регламент № 1408/71 [посоченото по-горе] Решение по дело Miethe, с което по-конкретно се обосновава правото на нетипичните погранични работници на избор по отношение на държавата членка, в която се поставят на разположение на службите по заетостта и от която получават обезщетения за безработица, тъй като шансовете да се реинтегрират в трудовия пазар на избраната от тях държава членка, са най-големи
Или пък член 65 от Регламент № 883/2004, разглеждан като цяло, гарантира в достатъчна степен, че напълно безработните работници ще получават обезщетения при най-благоприятните за тях условия за търсене на работа и [посоченото по-горе] Решение по дело Miethe е загубило добавената си стойност?
Допуска ли правото на Съюза, в случая член 45 ДФЕС или член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, възможността дадена държава членка да откаже да изплаща обезщетения за безработица съгласно нормите на своето законодателство на останал без никаква работа работник мигрант (пограничен работник) — който последно е работил в същата държава членка и за който с оглед на наличните социални и семейни връзки може да се приеме, че шансовете да се реинтегрира в трудовия пазар на тази държава членка са най-големи — само на основание че той живее в друга държава членка?
С оглед на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на правна сигурност какъв следва да е отговорът на предходния въпрос, ако на такъв работник са изплащани обезщетения за безработица съгласно законодателството на държавата на предходна заетост още преди Регламент № 883/2004 да влезе в сила и максималният срок на изплащане на обезщетенията и срокът за възстановяване на правото на обезщетение към този момент все още не са били изтекли (а изплащането на обезщетенията е прекратено, тъй като безработното лице е започнало нова работа)?
Различен ли ще е отговорът на втория въпрос, в случай че на съответните безработни погранични работници е било дадено уверение, че ще могат да искат правото им на обезщетение да бъде възстановено, ако след като започнат работа отново станат безработни, и поради неяснотите в практиката по прилагане предоставените в това отношение данни са се оказали неверни или неточни?