Дело C-295/04: Manfredi, Съдебно решение от 13 юли 2006 г.

1. Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че обявява за нищожно споразумение или съгласувана практика между застрахователни дружества, състояща се във взаимно обменяне на информация, което позволява увеличаване на премиите по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ за моторни превозни средства, плавателни съдове и мотопеди, което не е обосновано от пазарните условия, като се има предвид по-специално, че в споразумението или съгласуваната практика са участвали предприятия от няколко държави членки?

2. Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставя на трети лица, които имат релевантен правен интерес, правото да се позовават на нищожността на споразумение или практика, забранени от тази разпоредба на Общността, и да претендират обезщетение за вредите, претърпени вследствие на причинно-следствена връзка между споразумението или съгласуваната практика и вредата?

3. Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че за целите на давностния срок за предявяване на иск за обезщетение, основан на него, срокът започва да тече от деня, в който е сключено споразумението или е осъществена съгласуваната практика, или от деня, в който споразумението или съгласуваната практика са прекратени?

4. Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че когато националният съд установи, че обезщетението, което може да бъде присъдено на основание националното право, във всички случаи е по-ниско от икономическата изгода, получена от нарушителя по забраненото споразумение или съгласувана практика, той следва служебно да присъди наказателни обезщетения на увреденото трето лице, като по този начин увеличи дължимата сума над получената от нарушителя изгода, с цел да възпрепятства сключването на споразумения или съгласувани практики, забранени по член 81 ЕО?

5. Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на национална разпоредба, подобна на член 33 от Закон № 287/90, съгласно която иск за обезщетение за нарушение на общностните и националните разпоредби относно антиконкурентни споразумения трябва да бъде предявен от трети лица пред съд, различен от този, който обичайно е компетентен за искове със същата стойност, което води до значително увеличаване на разходите и времето?