Дело C-25/03: HE, Заключение от 11 ноември 2004 г.

1. Дали лице, което закупува или строи жилище за собствени жилищни нужди, действа като данъчно задължено лице при закупуването или строителството на това жилище, ако възнамерява да използва една от неговите стаи като „домашен офис“ за извършване на допълнителна дейност като самостоятелно заето лице?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
2. Когато общност по идеални части или брачна общност, която сама по себе си не извършва стопанска дейност, възлага съвместно поръчка за придобиване на дълготраен актив, следва ли да се приеме, че придобиването е извършено от неданъчно задължено лице, което няма право на приспадане на начисления данък върху добавената стойност, или членовете на тази общност са получатели на доставката?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
3. Когато съпрузи в общност по идеални части закупуват дълготраен актив, но този актив се използва само от единия от двамата съпрузи за целите на неговата стопанска дейност:
(а) има ли този съпруг право да приспадне само пропорционална част от данъка върху добавената стойност, съответстваща на неговия дял като приобретател, или
(б) има ли този съпруг право по член 17, буква а) от Директива 77/388/ЕИО да приспадне като данъчен кредит частта, съответстваща на използването на целия актив за стопанската му дейност (при спазване на изискванията за фактуриране, посочени в четвъртия въпрос)?
4. За да упражни правото си на приспадане съгласно член 18 от Директива 77/388/ЕИО, необходимо ли е този съпруг/съсобственик да притежава фактура, издадена само на негово име и в която е посочена пропорционалната част от плащанията и съответния данък, които му се дължат, или е достатъчно на съпрузите/съсобствениците да бъде издадена фактура без такова разпределение на дължимите суми?