Дело C-232/04: Güney-Görres, Съдебно решение от 15 декември 2005 г.

При преценката дали има — независимо от въпроса за собствеността — прехвърляне на предприятие по смисъла на член 1 от Директива 2001/23/ЕО в контекста на ново възлагане на договор, предполага ли прехвърлянето на активите от първоначалния изпълнител към новия изпълнител — с оглед на всички факти — тяхното прехвърляне за самостоятелно търговско използване от приобретателя

По-нататък, представлява ли предоставянето на изпълнителя на право да определя начина, по който активите да бъдат използвани в негов собствен търговски интерес, съществен критерий за прехвърляне на активи

На тази основа необходимо ли е да се определи оперативното значение на активите на възлагащия орган за предоставяната от изпълнителя услуга?

Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:

а) Изключва ли се възможността активите да се считат за предназначени за самостоятелно търговско използване, ако те са предоставени на изпълнителя от възлагащия орган единствено за използване, а отговорността за поддръжката на тези активи, включително свързаните с това разходи, се поема от възлагащия орган?

б) Съществува ли самостоятелно търговско използване от страна на изпълнителя, когато за целите на извършването на проверки за сигурност на летището той използва рамкови металдетектори, ръчни металдетектори и рентгеново оборудване, предоставени от възлагащия орган?