Дело C-165/86: Intiem/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 8 март 1988 г.

Когато данъчно задължено лице („работодателят“), по споразумение с един от своите служители и друго данъчно задължено лице („доставчикът“), уреди доставчикът да доставя стоки на служителя за сметка на работодателя, с цел служителят да ги използва за целите на стопанската дейност на работодателя, и работодателят получава от доставчика фактури за тези доставки, в които му се начислява данък върху добавената стойност за доставените стоки, следва ли разпоредбите на член 11, параграф 1, буква а) от Втората директива и на член 17, параграф 2, буква а) от Шестата директива да се тълкуват в смисъл, че работодателят може да приспадне начисления му по този начин данък върху добавената стойност от дължимия от него данък, или приспадането на данъка е изключено поради обстоятелството, че стоките не са доставени на работодателя, а на служителя?