Дело C-154/87: Inasti/Wolf и др., Съдебно решение от 7 юли 1988 г.

С оглед на периодите от 1973 до 1977 г. (дело 154/87) и от 1978 до 1981 г. (дело 155/87) следва ли член 52 от Договора за ЕИО, самостоятелно или във връзка с член 7, да се тълкува в смисъл, че държава членка, а именно Белгия, може да налага, въз основа на член 35, параграф 1 от Кралския указ от 19 декември 1967 г., по-голямо задължение за плащане на вноски по нейната схема за социално осигуряване на самостоятелно заети лица на лица, които са граждани на друга държава членка или лица, които упражняват професия или вторична дейност като самостоятелно заети лица на нейна територия, но които упражняват професия или основна дейност като наети лица в държавата членка, от която произхождат, или в друга държава членка и поради това не са обхванати от белгийска пенсионна схема, отколкото на нейните собствени граждани или лица, които са обхванати от белгийска пенсионна схема като наети лица?

Или с оглед на посочените периоди следва ли горепосочените разпоредби на Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че посоченият гражданин на друга държава членка или лице, което не е обхванато от белгийска пенсионна схема като наето лице, трябва, за целите на определяне на задължението му за плащане на вноски по схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица, да бъде третиран от законодателството на държавата членка, на чиято територия упражнява дейност като самостоятелно заето лице, така, сякаш е наето лице на територията на тази държава?