Дело C-142/88: Hoesch и др./Bergrohr, Съдебно решение от 19 октомври 1989 г.

1) Може ли изразът „нов производител на тръби и тръбопроводи“ по член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 60/85 на Съвета от 9 януари 1985 г. (Официален вестник L 9, стр. 13) да обхваща и предприятия, които вече са произвеждали тръби и тръбопроводи, но които, запазвайки правната си форма и наименование, претърпяват съществена промяна в икономическо и правно отношение, inter alia чрез приемане на нов съдружник, значително увеличаване на капитала и изграждане на нов завод с висока допълнителна производствена мощност?

Ако отговорът на първата част е положителен: може ли признаването на такова предприятие за нов производител на тръби и тръбопроводи да бъде отказано на основание, че обстоятелствата, които го оправдават, са съществували много преди въвеждането на ограниченията за износ, но не са били използвани тогава за износ към Съединените американски щати?

Ако отговорът на втората част е отрицателен: в какво отношение трябва да се вземе предвид „ситуацията“ на такива нови производители на тръби и тръбопроводи в рамките на дискреционните правомощия, предоставени на националните органи по член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 60/85?

2) Може ли раздел II от решението на Съвета, прието по писмена процедура на 29 декември 1984 г., с което се разрешават преговори за споразумение със Съединените щати относно износа на стоманени тръби и тръбопроводи въз основа на инструкциите, дадени в раздел I, и разпределението на общата квота от 7,6% от американския пазар съгласно раздел II (точка 17 от месечния списък на актовете на Съвета, приети по писмена процедура, декември 1984 г.), самостоятелно или заедно с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 60/85, да се тълкува в смисъл, че Федерална република Германия е била длъжна или оправомощена да направи специално разпределение на 20 000 тона за 1985 и 1986 г. на определен производител от националната си износна квота от 2,82%?