Дело C-159/21: Országos Idegenrendeszeti Főigazgatóság и др., Съдебно решение от 22 септември 2022 г.

Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от Директива 2013/32 — с оглед на член 47 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният държавен орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на неговия представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?

При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от Директива 2013/32 с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?

Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирани държавни органи, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?

Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Директива 2013/32 и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която специализирани държавни органи преценяват дали е налице изключващо основание и вземат решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на Директива 2013/32 и на Директива 2011/95?

Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?