Дело C-524/21: Agenţia Judeţeană de Ocupare a Forţei de Muncă Ilfov, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.

Допускат ли разпоредбите на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 с оглед на самостоятелното понятие „състояние на неплатежоспособност“ национално законодателство за транспониране на Директивата — член 15, параграфи 1 и 2 от Закон № 200/2006 за учредяване и използване на Гаранционен фонд за вземания по трудови правоотношения на работниците и служителите във връзка с член 7 от [Методологичните правила] — с тълкуването, дадено от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) […], според което за определяне на 3‑месечния период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати, по които длъжник е неплатежоспособният работодател, се взема предвид само датата на откриване на производството по несъстоятелност?

Допускат ли разпоредбите на член 3, [втора алинея] и член 4, параграф 2 от Директива 2008/94 член 15, параграфи 1 и 2 от Закон № 200/2006 за учредяване и използване на Гаранционен фонд за вземания по трудови правоотношения на работниците и служителите — както е тълкуван от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) […], според което максималният 3‑месечен период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати, по които длъжник е неплатежоспособният работодател, попада в референтния интервал между трите месеца непосредствено преди откриването на производството по несъстоятелност и трите месеца непосредствено след откриването на производството по несъстоятелност?

Съответства ли на социалната цел на Директива 2008/94 и на разпоредбата на член 12, буква а) от тази директива национална административна практика, съгласно която въз основа на решение на Curtea de Conturi (Сметна палата, Румъния) и при липсата на специална национална правна уредба, задължаваща работника да върне сумите, се пристъпва към събиране на сумите, за които се твърди, че са платени за периоди, които не са включени в регулаторната рамка или които са били поискани извън законоустановения давностен срок?

При тълкуването на понятието „злоупотреба“, съдържащо се в член 12, буква а) от Директива 2008/94, представлява ли достатъчна обективна обосновка актът на пристъпване към събиране от работника, с декларираната цел за спазване на общия давностен срок, на вземанията за възнаграждения, които Гаранционният фонд е платил по искане на ликвидатора?

Съвместими ли са с разпоредбите и целите на Директива [2008/94] национално тълкуване и национална административна практика, при които вземанията за трудови възнаграждения, чието възстановяване е поискано от работниците, са приравнени на данъчни вземания, върху които се начисляват лихви и неустойки за забава?