Дело C-74/76: Ianelli/Meroni, Съдебно решение от 22 март 1977 г.

Дали система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (по отношение на разглеждания период) позволяват на вътрешните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални хартиени фабрики, докато вестникарската хартия, внесена от държави членки, може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение върху вноса, забранено от член 30 и сл. от Договора за ЕИО?

Дали фактът, че посочената система от субсидии може да бъде незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността – тъй като съответните приходи, които се събират, са предназначени да финансират дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно е незаконна?

Дали, ако се даде утвърдителен отговор на горепосочените въпроси, разпоредбите на член 30 и сл. от Договора за ЕИО са пряко приложими и дали създават индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата такова право може да бъде упражнено)?

Дали, ако се даде отрицателен отговор на предходните въпроси, забраната за данъчна дискриминация, установена с член 95 от Договора, обхваща и специални налози, наложени както върху вътрешни, така и върху внесени стоки, чиито приходи са предназначени за малки публичноправни органи, различни от държавата?

Дали дискриминацията, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, е налице, ако посочените по-горе налози върху вътрешни продукти (в случая тапети) се изчисляват на базата на цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за изчисляване на налога върху съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; под обща стойност на внесения продукт се разбира цената на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена следователно от цената на първоначалната суровина заедно с добавената стойност), увеличена с „разходите за товарене, доставка, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата за продажба“?

Дали, ако отговорът на предходния въпрос е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за неговото изчисляване е по-висока само за внесените продукти, член 95 от Договора създава за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?