Дело C-818/79: AOK Mittelfranken/LVA Ober- und Mittelfranken, Заключение от 3 юли 1980 г.

1. Прилагат ли се член 23, параграфи 1 и 3, и член 20, параграф 1, буква (i) от Регламент № 3 на Съвета на Европейската икономическа общност от 25 септември 1958 година относно социалното осигуряване на работниците мигранти, съгласно които членовете на семейството на нает работник, който е осигурен в институция на държава членка, имат право при заболяване на обезщетения в натура, дори когато пребивават на територията на държава членка, различна от посочената по-горе, като че ли работникът е осигурен в институцията по местоживеене им, и съгласно които освен това институцията, в която работникът е осигурен, трябва да възстанови на институцията, която е предоставила обезщетенията в натура, три четвърти от разходите за тези обезщетения, също и с оглед на решението на Съда на Европейските общности от 16 ноември 1972 г. (дело 14/72), за работник, осигурен по германското пенсионно осигуряване, който може да претендира право на помощ за своето дете, болно от туберкулоза, спрямо германската пенсионноосигурителна институция (член 1244а, параграф 1, RVO) само ако това дете се лекува на територията на действие на посочения закон (член 1244а, параграф 9, RVO)?
2. В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос: Ограничена ли е помощта при туберкулоза тогава до територията на действие на германския закон за социалното осигуряване (член 1244а, параграф 9, RVO), когато работникът, осигурен по пенсионното осигуряване, е едновременно осигурен по германската законова здравноосигурителна система и може да претендира право на обезщетения за медицински грижи за своето дете (член 205 RVO) спрямо германската здравноосигурителна институция, независимо от мястото на лечението?