Дело C-99/80: Galinsky, Съдебно решение от 31 март 1981 г.

Дали по отношение на обезщетенията за социално осигуряване, предоставяни съгласно законодателството на държава членка, лице, което е било задължително осигурено като самостоятелно заето лице (но не и като наето лице) в тази държава членка, следва да се счита за работник по смисъла на член 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета в тази държава членка поради това, че е работник по законодателството на друга държава членка, или (ако отговорът на първия въпрос е отрицателен) поради това, че е било осигурено като самостоятелно заето лице по схема за социално осигуряване за един или повече от рисковете, обхванати от схема за социално осигуряване за наети, самостоятелно заети и неосигурени лица?

Ако отговорът на някой от предходните въпроси е положителен, дали лице, което е било осигурено като самостоятелно заето лице (но не и като наето лице) в държава членка, следва по отношение на пенсия, изплащана съгласно законодателството на тази държава членка, да се счита за пенсионер за целите на член 77 от посочения регламент поради това, че е или е било работник за целите на този регламент и/или поради факта, че неговата пенсия (макар и непроменена в компетентната държава от разпоредбите на този регламент) е била предмет на преразглеждане в друга държава членка съгласно това законодателство?

Ако отговорите на предходните въпроси са положителни, дали член 6 от посочения регламент е валиден, доколкото действа така, че лишава лице от всяко право на обезщетение, произтичащо от разпоредба на националното право на държава членка, която прилага реципрочна конвенция с една или повече други държави членки?