Дело C-227/82: Van Bennekom, Съдебно решение от 30 ноември 1983 г.

Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни“?

Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминен или мултивитаминен препарат, подобен на тези, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни, но не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел извършване на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции при хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на Директивата?

При положение че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба в хранителни продукти, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във формата на таблетки, хапчета или капсули, може ли по-висока концентрация на тези витамини, независимо дали са в тази форма, да бъде достатъчна, за да се класифицира веществото като лекарствен продукт по смисъла на Директивата

Ако да, въз основа на какви критерии може да се установи това?

Допустимо ли е нидерландското законодателство да забранява или да се прилага под формата на наказателна санкция спрямо продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати чрез използване на определение за лекарствен продукт, което, подобно на съдържащото се в Wet op de Geneesmiddelenvoorziening, е толкова широко, че включва такива препарати, ако те не са, нито самостоятелно, нито в комбинация, лекарствени продукти по смисъла на Директивата?

Ако витамините или мултивитаминните препарати могат да се считат за лекарствени продукти по смисъла на Директивата, но последната или националното законодателство, основано на нея, е формулирано, тълкувано или прилагано в една или повече държави членки по такъв начин, че тези препарати не попадат в обхвата на действащото там законодателство за лекарствените продукти, може ли нидерландското законодателство да възпрепятства продажбата или държането на склад с цел доставка на такива препарати, внесени от една от тези държави членки, въз основа на Wet op de Geneesmiddelenvoorziening или нейните изпълнителни наредби, или това би било в противоречие с Договора, по-специално с член 30 от него и с забраната за ограничения върху търговията между държавите членки?

Ако отговорът на предходните въпроси води до извода, че определението за лекарствени продукти в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в Директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се стига до необходимостта те да бъдат регистрирани, както е посочено по-горе, по същия начин като патентованите лекарствени продукти и лекарствени препарати, следва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че Директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?