Дело C-42/83: Dansk Denkavit, Съдебно решение от 10 юли 1984 г.

1. Следва ли Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, по-специално членове 10, 22 и 23 от нея, да се тълкува в смисъл, че директивата не допуска държава членка да определя отчетни периоди и срокове за плащане по отношение на дължимия данък върху добавената стойност при внос на стоки от друга държава членка (ДДС при внос), които са в съответствие със сроковете, предвидени в член 22, параграф 4 от директивата, но които означават, че регистрираните вносители получават по-кратък среден кредитен период за плащане на този данък на приходните органи, отколкото средния кредитен период, който същата държава членка обикновено предоставя на регистрираните предприятия, включително вносителите, по отношение на плащането на нетната сума на данъка върху добавената стойност върху общия оборот (нетно данъчно задължение)?

2. Какво значение следва да се отдаде при решаването на въпрос 1 на обстоятелството, че разпоредбите на съответната държава членка относно отчитането и плащането на ДДС при внос могат да се считат за предоставящи на вносителите среден кредитен период, който представлява разумен еквивалент на средния кредитен период, който купувачите на същия търговски и индустриален етап могат да получат от доставчиците за плащане на покупната цена, включително ДДС, когато купуват произведени в съответната държава членка продукти?

3. Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да определя по отношение на ДДС при внос отчетни периоди и срокове за плащане по начина, описан във въпроси 1 и 2?

4. Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, следва ли разпоредбите на Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година да се считат за неприложими при решаването на делото пред датския съд и ако да — до каква степен?