Дело C-234/89: Delimitis/Henninger Bräu, Съдебно решение от 28 февруари 1991 г.

A - 1) Може ли индивидуално споразумение за доставка на бира, съдържащо клауза за изключително закупуване, като споразумението между страните, да бъде такова, че да засяга в значителна степен търговията между държавите членки по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, тъй като е част от „пакет“ от подобни споразумения за доставка на бира в тази държава членка – независимо от това коя пивоварна е замесена – и способността да се произведат неблагоприятни ефекти върху търговията между държавите се оценява според ефектите върху пазара на този „пакет от споразумения“?

2) Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително:
Колко висок трябва да бъде делът на обвързаните обекти в държава членка, за да съществува значителен ефект върху международната търговия; достатъчна ли е за тази цел цифрата от около 60%, приета от Комисията на Европейските общности за дела на обвързаните обекти във Федерална република Германия?

3) Ако на въпрос 1 се отговори отрицателно:
Трябва ли кумулативните ефекти върху пазара на всички споразумения за доставка на бира във Федерална република Германия, включващи изключителни обвързвания и/или допринасящата роля на съществуващата мрежа от споразумения, да бъдат установени чрез цялостно изследване на съответните обстоятелства; ако да, какви са критериите за такова изследване и има ли особено значение някой от следните фактори:
- размерът на пивоварната, сключила споразумението за обвързан обект,
- обемът на търговията, засегнат от едно споразумение,
- обемът на търговията, обхванат от целия „пакет“ от споразумения,
- броят на съществуващите споразумения, тяхната продължителност, обемът на засегнатите стоки и тяхното значение в сравнение с търговията на продавачи, които не са обвързани с такива клаузи,
- договорното задължение, наложено на кръчмаря от пивоварната, доставчика на напитки или наемодателя в договора за наем,
- обемът на доставките до обекти за продажба и консумация на напитки от независими търговци на едро, които не са обвързани,
- степента на обвързаност към чуждестранни производители,
- плътността на обвързаните обекти в определени географски райони,
- сравнение с продажбите извън обектите за продажба и консумация на напитки и тенденциите в продажбите в тази област,
- възможността за създаване или закупуване на нови обекти?

4) Ако на въпрос 1 или въпрос 3 се отговори утвърдително:
Явява ли се споразумение за закупуване на бира, което изрично оставя кръчмаря свободен да закупува бира от други държави членки („клауза за достъп“), по принцип неспособно да засегне търговията между държавите членки или зависи ли отговорът от това дали – и до каква степен – е договорено минимално количество за доставка и от правата (относно обезщетения, предизвестие за прекратяване и др.), които се предоставят на пивоварната при недостатъчни покупки?

B - 1) Изпълнени ли са условията, предвидени в членове 1 и 6, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1984/83 относно груповите изключения, ако напитките, обхванати от задължението за закупуване, не са изброени в текста на договора, а е уговорено, че асортиментът ще бъде този, посочен в ценовата листа на пивоварната, изменяна периодично?

2) Престава ли споразумението за доставка на бира като цяло да бъде изключено от забраната по член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО по силата на Регламент № 1984/83, ако съдържа задължение за закупуване на безалкохолни напитки, без да включва клауза за „по-благоприятни условия“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква б) от Регламент № 1984/83, както може да се изведе от член 2, параграф 1 от него, във връзка с параграф 17 от Съобщението на Комисията относно Регламенти (ЕИО) № 1983/83 и № 1984/83 от 22 юни 1983 г., или това означава, че само това конкретно задължение по договора за закупуване е нищожно по силата на член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО, тъй като само по себе си е допустимо по член 2, параграф 1 от Регламент № 1984/83?

C - Изисква ли споразумение за закупуване на бира, което попада в обхвата на член 85 от Договора за ЕИО и не отговаря на условията на Регламент № 1984/83 относно груповите изключения, винаги специфично изключение или националният съд има правомощие да третира споразумението като валидно при незначително отклонение от посочения регламент?