Дело C-41/90: Höfner и Elser/Macrotron, Съдебно решение от 23 април 1991 г.

1. Дали предоставянето на бизнес ръководители от страна на консултанти по персонала представлява услуга по смисъла на първия параграф на член 60 от Договора за ЕИО и дали предоставянето на ръководители е свързано с упражняването на официална власт по смисъла на членове 66 и 55 от Договора за ЕИО?

2. Дали абсолютната забрана за предоставяне на бизнес ръководители от германски консултанти по персонала, предвидена в параграфи 4 и 13 от Закона за насърчаване на заетостта (Arbeitsförderungsgesetz), представлява професионално правило, оправдано от обществен интерес, или монопол, оправдан по съображения за обществен ред и обществена сигурност (членове 66 и 56, параграф 1 от Договора за ЕИО)?

3. Може ли германски консултант по персонала да се позове на членове 7 и 59 от Договора за ЕИО във връзка с предоставянето на германски граждани на германски предприятия?

4. Във връзка с предоставянето на бизнес ръководители подлежи ли Bundesanstalt für Arbeit (Федералната служба по заетостта) на разпоредбите на Договора за ЕИО, и по-специално на член 59 от него, с оглед на член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО, и представлява ли установяването на монопол върху предоставянето на бизнес ръководители злоупотреба с господстващо положение на пазара по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?