Дело C-379/92: Peralta, Заключение от 11 май 1994 г.

1) Представляват ли разпоредбите на членове 16 и 20 от италианския Закон № 979/82 ограничения по смисъла на членове 7, 48, 52 и 59 от Договора за ЕИО и следователно са ли те забранени от член 62 от същия договор, доколкото не са обосновани с обективни причини, свързани със защитата на обществения интерес на съответната държава

2) Съгласно действащото общностно право и с оглед на разпоредбите на Общността, посочени в първия въпрос, съвместимо ли е с общностното право правило на държава членка, което предвижда третиране — дори наказателна санкция — (за гражданите на тази държава) поради тяхната националност, но не и за гражданите на други държави членки за идентично поведение; и съвместимо ли е такова наказателноправно правило с принципа на пропорционалност, гарантиран от общностното право, доколкото то води, inter alia, до автоматично и задължително допълнително наказание за капитана на кораба — временното отнемане на правото да упражнява професионалната си дейност и работа

3) Съгласно действащото общностно право, може ли запазването на компетентността на държавите членки по въпросите на наказателното право да засегне основните свободи, гарантирани от Договора за ЕИО, като свободното движение на стоки и свободата на движение на лица и по-специално представляват ли разпоредбите на членове 16 и 20 от Закон № 979/82 пречка за упражняването на тези свободи

4) Противоречат ли принципите, защитавани от правния ред на Общността в областта на околната среда, по-специално принципът на превенция, установен в член 130r и сл. от Договора, на закон на държава членка, който, като налага на националните кораби абсолютно забрана за изхвърляне на въглеводороди и вредни вещества в открито море, на практика води до принуждаване на тези кораби да използват алтернативен метод на изхвърляне, който е неефективен от всяка гледна точка и във всеки случай противоречи на задълженията, които тази държава е поела на международно равнище и по които Общността е приела мерки за изпълнение

5) Противоречат ли принципите на Общността, насочени към гарантиране, че конкуренцията между лицата, предоставящи корабоплавателни и пристанищни услуги в Общността, е свободна, но същевременно справедлива и не е изкуствено изкривена, и че търсенето на услуги се удовлетворява с възможно най-малко вреда за околната среда, и по-специално членове 3, буква f) и 84 от Договора за ЕИО, на национална разпоредба като тази, предвидена в членове 16(17) и 20 от Закон № 979/82, която, като налага абсолютно забрана за изхвърляне на течности от промиване на танкове в открито море само на кораби, регистрирани в съответната държава, дори когато тези кораби са оборудвани с изключително скъпо оборудване за обезвреждане, предписано от международни споразумения, ратифицирани от Общността, изкривява конкуренцията между морските пристанища и корабоплавателните компании в Общността

6) Съвместима ли е член 30 от Договора с разпоредба на държава членка, която, като налага абсолютно забрана за изхвърляне на въглеводороди и вредни вещества в открито море изключително на национални кораби, дори когато те са оборудвани с изключително скъпи технологии, предписани от приложимите в тази област споразумения, принуждава тези кораби да използват специални технологии и да прилагат алтернативен метод на изхвърляне, който е неефективен, скъп и във всеки случай в противоречие със задълженията, които тази държава е поела на международно равнище и по които Общността е приела мерки за изпълнение

По-специално, могат ли разглежданите наказателни санкции и икономическите тежести, които падат изключително върху националния флот по начин, който е явно дискриминационен и напълно нерационален, да се считат за мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса, тъй като тези тежести водят до допълнителни разходи с последици за цената на превозваните стоки, както и засягащи вноса?