Дело C-351/93: Van der Linde и Tracotex/Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij, Съдебно решение от 19 януари 1995 г.

1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, която е обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно основание за изчисляване на компенсаторна такса, която се налага за първи път?

2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе за изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?

3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,

а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?

4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 3, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?

1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена в декларацията за допускане за свободно обращение отразява действителната вносна цена,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?

2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?

1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се прави приспадане от тази цена на редица фиксирани суми за разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% в случая на посредническата търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?

2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?

3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната, в която продуктите са произведени“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход на стоките?