Дело C-444/93: Megner и Scheffel/Innungskrankenkasse Vorderpfalz, Съдебно решение от 14 декември 1995 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените в областта на социалното осигуряване да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която изключва заетост, която обичайно се състои от по-малко от 15 часа седмично и обичайно носи възнаграждение до една седма от месечната референтна сума, от задължителното осигуряване по законовите схеми за здравно и пенсионно осигуряване, и национална разпоредба, която изключва заетост, която по своята същност обичайно е ограничена до по-малко от 18 часа седмично или е така ограничена предварително с трудов договор, от задължението за внасяне на осигурителни вноски по законовата схема за осигуряване при безработица, представляват дискриминация на основание пол, ако съответните разпоредби засягат значително повече жени, отколкото мъже, и дали такава дискриминация не е оправдана с обективни критерии, които не са свързани с дискриминация на основание пол?