Дело C-370/95: Careda и др./Administración General del Estado, Съдебно решение от 26 юни 1997 г.

Предполага ли понятието прехвърляне на данъка върху потребителя, както то се съдържа в понятието данък върху оборота, при прилагането на Шеста директива 77/388/ЕИО от 17 май и други разпоредби на Общността, че в законодателството относно данъка изрично е предвидено, че данъкът може да бъде прехвърлен върху потребителя, или е достатъчно, че данъкът въз основа на разумно тълкуване на закона следва да се счита, че фактически е включен в цената, която потребителят плаща?

Може ли данък, който се събира като фиксирана сума и представлява съществена част от приходите или оборота, както и се определя въз основа на оборота и който в крайна сметка се плаща от потребителя, да се счита за данък върху оборота, дори ако не е изрично предвидено, че той се прехвърля върху потребителя (чрез фактура), като се има предвид, че става въпрос за автоматични транзакции с използване на монети и по този начин е определена цена за използването

Ако да, следва ли да се приеме, че този данък е в противоречие с член 33 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно ДДС и следователно е несъвместим с директивата?