Дело C-266/96: Corsica Ferries France/Gruppo Antichi Ormeggiatori del porto di Genova и др., Съдебно решение от 18 юни 1998 г.

Трябва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство и/или административна практика в държава членка, която забранява на корабоплавателни дружества, установени в други държави членки, да извършват приставане на корабите си при влизане в пристанища на първата държава или да ги отвързват при отплаване, освен ако не използват услугите, предоставяни от местно предприятие въз основа на изключителна концесия за приставане и отвързване, което води до заплащане на такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги?

Допускат ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. във връзка с член 59 от Договора налагането в държава членка на изискване, според което приставните услуги са задължителни и на корабоплавателни дружества, установени в друга държава членка, се начисляват тарифи, които не са определени със закон, а само по административна преценка, във връзка с пристигането или отплаването на техните кораби в или от първата държава членка?

Допускат ли членове 3, 5, 90, параграф 1, 85 и 86 от Договора, разглеждани съвместно, законодателство и/или административна практика в държава членка, които предоставят на предприятие, установено в тази държава, изключително право да предоставя приставни услуги, позволяващи тези услуги да бъдат направени задължителни, да се начисляват такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги, да се прилагат тарифи, определени чрез споразумение и/или административна преценка, и да се налагат тарифни условия, които варират от едно пристанище до друго, дори за еднакви услуги?